Кристофър Райд - Последната императрица

- Пратете Пробин и спахиите след онези колони! - извика той на генерал-майор Нейпиър. - Не им позволявайте да ни излязат в гръб!

Секунди по-късно съюзническата конница се понесе да пресече маневрата на врага.

До този момент всички жертви бяха за сметка на татарите. На разстояние 1000 метра те бяха безнадеждно извън обхват, а мускетите и лъковете им нямаше да бъдат ефективни, докато не се приближат на триста метра от целта си. Въпреки това те продължаваха да напредват през градушката от куршуми към врага си. Хиляди падаха с ужасни рани от тежките куршуми на „Енфийлд“ и осколъчните снаряди „Армстронг“, които се сипеха върху тях. Но много други продължаваха да се носят напред.

Сенге Ринчен насочи елитната си хоркинска кавалерия направо към сърцето на червените дяволи. Движеха се бързо през редиците на китайските пехотинци, грохотът на тежките копита заглушаваше гърмежите на пушките и оръдията. Навсякъде се търкаляха трупове на Тигри, но монголският господар не намаляваше скоростта; единствената му цел бе да се добере до предателя Рандъл Чен и да отреже главата му, дори ако се наложи да плати с живота си за това. Мнозина от собствените му хора около него паднаха покосени, но това само го пришпорваше още по-силно напред.

Хоркините летяха напред, без да крещят команди или да свирят с тръби, а сменяха строя само с помощта на сигнални флагове. Редиците им бяха сериозно оредели, когато най-сетне стигнаха до съюзниците, но въпреки това наброяваха хиляди. За първи път се озоваха достатъчно близо и техните лъкове и мускети започнаха да сипят стрели и куршуми върху строените червени дяволи.

С многохиляден звън двете армии се врязаха една в друга - сабя срещу щик, мускет срещу пушка. Ринчен беше отпред, както се полага, и препусна презглава всред вражеската редица, посичайки всеки британски войник, изпречил се на пътя му. Насред цялата суматоха различи фигурата на Рандъл Чен, възседнал коня си, на не повече от петдесет метра от него. Ринчен бързо сложи стрела в тетивата; кървавата касапница се вихреше навсякъде около него, падащите тела блъскаха коня му във всички посоки. Ринчен опъна с всички сили тетивата и стреля. Нямаше как да пропусне - стрелата полетя направо към сърцето на синеокия.

Точно в този момент един куршум улучи Ринчен в лявото рамо. Болката премина на вълна през него и тялото му политна назад от тежкия удар, като едва не го събори от понито. Когато се изправи отново, от рамото му шуртеше кръв, а синеокият беше изчезнал.

Дали беше успял да порази злия предател?

Към него се насочиха щикове и Ринчен ги отблъсна със сабята си, отсичайки ръката на един британски войник. Китайските сили продължаваха да напират напред, но с наранената си ръка и капеща от пръстите кръв монголският господар обърна жребеца си и нареди оттегляне. Беше дошъл моментът да увлече врага и да го накара да наруши силната защитна формация, за да може китайската пехота да се хвърли в боя. Обърнал гръб на сражението, със запъхтян от изтощение кон, Ринчен препусна, следван от хората си. Не погледна назад да види дали червените дяволи се впускат да ги преследват. Бяха го учили, че отстъпващият никога не бива да се оглежда през рамо.

„Рандъл Чен е мъртъв“ - позволи си да си помисли той. Сега всичко щеше да се промени, ходът на войната щеше да се обърне и монголският господар щеше да получи наградата. Императрица Цъ Си щеше да бъде негова и богатствата и славата на Средното царство отново щяха да бъдат в монголски ръце.

Рандъл Чен скочи от земята и бързо възседна отново коня си. Беше зърнал летящата към него стрела в последния момент и едва успя да се дръпне рязко назад, за да не бъде пронизан в гърдите. Стрелата профуча на косъм от него и улучи в шията коня отзад; поваленото ритащо животно трябваше да бъде убито с куршум в главата. Рандъл нямаше как да знае, че стрелата бе изстреляна от Сенге Ринчен с една-единствена цел - да го елиминира и да промени хода на войната.

Той се надигна в седлото си и отново огледа бойното поле.

- Оттеглят се - извика сър Хоуп. - Ще ги преследваме ли?

- Останете на позиции! - извика в отговор Рандъл. - Опитват се да ни увлекат към пехотата си!

Но въпреки това пенджабците се втурнаха с рев на щик през отвора, направен от изтеглящата се конница.

- Задръжте строя! - извика Рандъл. - Сър Хоуп, извикайте онези хора обратно!

Битката за мост Осем ли продължи все така ожесточено през следващите седем часа - татарите се оттегляха и атакуваха отново устремно в сърцето на съюзническите редици. За огромен ужас и изумление на Ринчен пехотата на червените дяволи не наруши строя си, а избра да задържи позициите си и непрекъснато да отбива фронталните атаки. Опитните кавалерийски части на татарите отчаяно се опитваха да обкръжат врага, но безуспешно. По-едрите коне на съюзниците превъзхождаха китайските понита на твърда почва и равен терен.