Кристофър Райд - Последната императрица

Рандъл разбираше колко важно е въвеждането на това оръжие за шансовете им за успех. За разлика от съюзниците китайците използваха неефективни мускети, чиито дизайн и точност не бяха променени от средата на XVI в.

Елгин дръпна юздите и спря коня си. Вдигна далекогледа и внимателно огледа пейзажа от ляво надясно, после обратно. След това погледът му се насочи към стените на Тунджоу.

- Ще разбием портите със снаряди „Армстронг“ - енергично рече той. - Не изглеждат особено яки. След това ще вкараме пехотата направо в сърцето на града.

Рандъл и сър Хоуп също огледаха високите стени. Лесно различиха множество войници, патрулиращи отгоре - най-малко 200. Макар че и двамата видяха едно и също, интерпретацията им беше съвсем различна. Сър Хоуп разтълкува гледката като признак на сила, докато Рандъл я сметна за необичайна, което незабавно го изпълни с подозрения.

- Врагът със сигурност ще ни превъзхожда числено - каза сър Хоуп. - Трябва да бъдем предпазливи.

- Съгласен съм за предпазливостта - добави Рандъл. Той огледа нивите с просо и хълмовете в далечината. - Но се боя, че всичко е различно от това, което изглежда.

- Какво трябва да означава това? - обади се лорд Елгин.

- Съдейки по количеството войници на стените, татарите демонстрират сила. Предлагам да изпратим разузнавачи, за да сме сигурни, че не влизаме в капан. Ринчен е прочут с начините си да мами противника.

- Може да демонстрира сила, защото е силен - намеси се сър Хоуп. - Да сте се замисляли за това? Той иска да стоим далеч от Тунджоу, защото знае, че не можем да атакуваме Пекин, ако Тунджоу е в ръцете му. Без града снабдителните ни линии и пътят за отстъпление ще бъдат прекъснати.

- Не ми пука за нищо освен за освобождаването на хората ми! - изрева лорд Елгин. - Ринчен взе в плен представителя на кралица Виктория Хари Паркс и почетната му стража! При това с бяло знаме, за бога! Шпионите твърдят, че хората ми се намират в Тунджоу. Затова ще атакуваме там. - Той посочи града. - Ще превземем Тунджоу, както направихме с крепостите Дагу. Ще ударим и ще победим!

Мислите на Рандъл препускаха. Нямаше как да знае какво предстои да се случи. Бъдещето, което лежеше пред него, бе извращение на историята, която бе изучавал. Тази битка изобщо не трябваше да се състои. Сенге Ринчен трябваше да е мъртъв и съюзниците трябваше да подминат Тунджоу. Сега Рандъл можеше да разчита единствено на военните стратегии, които бе изучавал, и на онова, което знаеше за монголския генерал. Не трябваше да загърбва и инстинкта си, който му казваше, че не бива да се доверява на очите си. Ако нещата се развиваха по начина, по който искаше Ринчен, зрялата ябълка щеше да се окаже гнила.

А Тунджоу определено приличаше на зряла ябълка.

- Ако татарите наистина искаха да защитят града - каза Рандъл, - щяха да организират диверсии като кавалерийски нападения в равнините, за да ни отвлекат вниманието. Не виждам никакви други войници освен онези на стените. Това е напълно лишено от логика.

На високите стени на Тунджоу изведоха двама души. Настъпилата суматоха накара Елгин, сър Хоуп и Рандъл да вдигнат далекогледите си. В същото време високите шест метра градски порти се отвориха и самотен ездач с бял флаг препусна през полето направо към съюзниците.

- Виждате ли? - уверено каза Елгин. - Искат да преговарят за условията на капитулацията си.

Рандъл и сър Хоуп продължиха да следят случващото се на стените на укреплението. Френският свещеник отец Дюлюк и капитан Брабазон от артилерията, с вързани на гърба ръце, бяха извлечени за косите по стената до една оръдейна платформа. После ги сритаха безцере- монно и ги принудиха да паднат на колене.

Елгин продължаваше да наблюдава бързо приближаващия ездач.

- В крайна сметка китайците са страхливци - уверено заяви той.

- Погледнете към стените на Тунджоу - отвърна Рандъл. - Боя се, че ще ни бъде даден ултиматум.

Елгин вдигна далекогледа към дясното си око точно навреме, за да види как главата на отец Дюлюк се търкулва и обезглавеното тяло в черно расо полита от десетметровите стени. После татарският палач се обърна към капитан Брабазон и отсече главата му, след което бутна и неговото облечено в униформа тяло в пропастта.

- Проклети копелета - прошепна лорд Елгин.

Дори след ужасите, които вече бе видял, на Рандъл му призля от това дръзко убийство. Установи, че поема дълбоко дъх, за да се овладее. Никога нямаше да забрави изражението на капитан Брабазон, който гледаше безпомощно към съюзниците в далечината и знаеше, че смъртта ще го застигне много преди армията да успее да го освободи.