Кристофър Райд - Последната императрица

През късния следобед вече пристигаха съобщения за отделни сблъсъци само на петнайсетина километра от лагера. Изглеждаше, че силите на лорд Елгин и синеокия бяха по-близо, отколкото беше очаквал Ринчен. Въпреки това той имаше чувството, че е готов. Просото по нивите беше ожънато или отъпкано, за да се осигури лесен достъп до града, и в този момент двама пленници бяха подкарани през откритото към затвора им зад стените, за да послужат като примамка.

Капанът беше заложен и зареден.

Черната гора

1,5 км югозападно от Тунджоу, Китай

19 септември 1860 г.

08:07 ч. местно време

Мисия Ездра - ден 200

Екипиран в най-добрата си кожена броня, Сенге Ринчен лично организира елитната си хоркинска кавалерия за сражението. Повече от 5000 коня се строиха в редици сред дърветата, през цялото време скрити в гората непосредствено на запад от Тунджоу. Есенното слънце беше ниско в небето и хвърляше дълги черни сенки по земята. Конското пръхтене, тропотът на копита и скърцането на кожени седла отекваше през гората като някаква приглушена прелюдия към клането, което щеше да се отприщи съвсем скоро.

Както се очакваше, лорд Елгин бе разположил силите си точно на откритите ниви източно от високите стени на Тунджоу, където подготвяше артилерията и собствената си конница и пехота за неизбежната атака.

Сенге Ринчен знаеше, че трябва да бъде абсолютно уверен в позициите си. Под негово командване бяха почти 50 000 души между това място и Пекин; лорд Елгин и силите на барон фон Трос бяха безнадеждно по-малко. Многохилядната манджурска кавалерия бе скрита в долините на север; войниците Тигри с техните ярки униформи в жълто и черно се спотайваха в просото само на 1000 крачки на юг. Мускетари и артилеристи чакаха готови с оръжията си по околните хълмове, замаскирали батареите дълбоко в нивите. Силите на Цин имаха смазващо числено превъзходство, но въпреки това нещо човъркаше настойчиво Ринчен, сякаш правеше грешка. Целият му дългогодишен опит на военачалник му казваше, че изгледите му за успех никога не са били по-добри, но все пак се чувстваше нервен - емоция, която монголските воини като него бяха учени никога да не забелязват.

През далекогледа си Ринчен виждаше цялата съюзническа войска, наредена пред него в идеален строй. Състоеше се от около 4000 войници общо, доколкото можеше да прецени - повече от хилядата, които беше очаквал, но обстановката пак си оставаше в полза на Ринчен. Червените дяволи нямаше как да извадят повече хора или запаси и не разполагаха с път за отстъпление, ако се окажат обкръжени. Бяха изолирани от основните си сили, които бяха заети със задачата да удържат на всяка цена град Тиендзин, разположен на 90 км на югоизток.

Татарските редици бяха обзети от горещо желание да смажат нашествениците на Елгин. Ринчен го виждаше в очите на хората си и знаеше, че е направил всичко по силите си да подготви воините си за предстоящата битка. Всички до един мразеха с безгранична страст арогантните западни натрапници. Всеки се радваше на възможността да обърне потенциалния позор на Сина на небето в една от най-великите победи на Цин. Тези чуждоземни войници, тези варвари, бяха оскърбили Небесния принц с дързостта си да насочат силите си към Великото вътре без причина и без да са канени. Затова татарската армия нямаше да прояви милост към червените дяволи. Заповедта беше да не се вземат пленници, а да пролеят кръвта на нашествениците в земята на тази велика страна с такава жестокост, че никоя чужда армия да не посмее отново да предизвика могъществото на Средното царство.

Кожените брони бяха излъскани и блестяха. Лъковете бяха опънати, стрелите бяха натъпкани в колчаните. Мускетите бяха почистени и заредени, сабите бяха наточени като бръсначи. Бойните знамена с дракони бяха навити, готови да се развеят, когато атаката най-сетне започне. Това щеше да бъде засада, нямаща равна на себе си в историята. И ставаше дума не само за еднопосочен план. Ринчен се беше подготвил за всякакви неочаквани обрати в случай, че синеокият е прозрял първоначалния му замисъл. Монголският господар имаше позиции за отстъпление при моста Осем ли, ако червените дяволи изведнъж решат да насочат атаката си към Пекин. Най-довереният му и способен мандарински генерал, Шън Пао, бе разположен там с 5000 души от Императорската гвардия. Обикновено разквартирувани зад високите стени на Татарския град, елитните воини бяха изпратени лично от императрица Цъ Си да гарантират, че варварите няма да стигнат до столицата.