Кристофър Райд - Последната императрица

Подобно на всичко в Средното царство, лоялността бе свързана на първо място с оцеляването. Такава беше традицията на Цин.

Татарска щабквартира

1,5 км западно от Тунджоу, Китай

18 септември 1860 г.

11:30 ч. местно време

Мисия Ездра - ден 199

Инструкциите на Цъ Си точно описваха всичко, което бе нужно да знае Ринчен. По нейна заповед императорският специален пълномощник Му Ин и принц Кун бяха написали много писма до лорд Елгин с молба да спре похода си към Пекин. Обещаваха, че всички британски и френски репарации ще бъдат изплатени, ако задържи силите си, в това число и артилерията, и дойде в Тунджоу с почетна стража от 1000 души да преговарят за условията на мирния договор. Обещаваха съдействието и закрилата на Сина на небето, дори официална среща със самия император в Пекин по-късно същия месец.

Но това бе само заговор, целящ разделянето на армията на червения дявол и примамването му да дойде. Ако се съгласеше, заповедта на Цъ Си бе Елгин и барон Грос да бъдат убити заедно с жалката си свита, когато се отдалечат достатъчно, за да е абсолютно сигурно, че няма как да отстъпят.

Макар да се отнасяше предпазливо към капана на Цъ Си и липсата на чест, която вървеше с него, Ринчен знаеше, че Рандъл Чен едва ли ще се хване на такъв очевиден номер. Съдейки по всичко, което беше видял с очите си монголският господар, противникът му с лекота щеше да разкрие плановете им. Затова той с готовност се зае да подготви хората си за тази напълно лишена от елегантност тактика, знаейки, че ако тя проработи, значи синеокият не е човекът, за когото го мислеше. В писмото си Цъ Си искаше и допълнителна информация за синеокия и ролята му в британската йерархия, независимо дали планът ѝ ще проработи или не. Въпросът как и защо синеокият беше насочил силната си воля срещу собствения си народ, беше нещо, което Ринчен бе твърдо решен да разкрие така или иначе за собствени цели.

За голяма изненада на монголския господар британският пратеник Хари Паркс и малък отряд британски и френски войници, наброяващ само петдесет души, беше влязъл в град Тунджоу предишната вечер с настояване за среща с Му Ин и принц Кун като прелюдия за включването на лорд Елгин. Ринчен не можеше да повярва на дързостта на този човек. Хари Паркс явно нищо не разбираше от военна тактика, щом се беше поставил в такава опасна ситуация. Но въпреки това Ринчен беше силно заинтересуван; той разположи над 2000 хоркин- ски воини по стените на Тунджоу и така допълни илюзията за военна мощ в рамките на укрепения град - точно впечатлението, което се надяваше да създаде.

Щом чу за пристигането на Хари в Тунджоу, Цъ Си изпрати Му Ин и принц И на официална среща с консула. Разговорите бяха продължили малко повече от два часа, когато Хари Паркс и хората му внезапно станаха от местата си, събраха си бумагите и излязоха от града, насочвайки се на юг към Чан Чиа-уан. В този момент всичките усилия на Ринчен да ги заблуди отидоха на вятъра.

Докато яздеха неочаквано на юг вместо на изток през река Хай, Хари Паркс и хората му видяха татарските артилерийски батареи, скрити в порасналото метър и половина просо. При по-внимателно вглеждане откриха и манджурски знаменосци и огромен брой китайски пехотинци на северозапад.

Така стана ясно, че в полетата около града се готви касапница.

Татарското разузнаване изведнъж се оказа в хаос. Поради объркването покрай приближаването на съюзниците от север, от укрепения Тунджоу, мандаринските офицери изобщо не се опитаха да задържат Паркс и хората му.

Хари завърза бяло знаме за копието на един сикх и с ескорта си от четиресет души - без полковник Уокър и трима сикхски конници, които бяха изпратени на юг да опитат да доложат на лорд Елгин за ситуацията - продължи напред през татарските редици в нелепо храбър опит да говори с командващия, който се осмеляваше да се изпречи на пътя на съюзниците. Когато видя белия флаг, един мандарински офицер отведе Хари и антуража му направо в лагера на Ринчен западно ог Тунджоу, където двамата стояха един срещу друг.

Зад Хари имаше необикновена група, включваща личния секретар на лорд Елгин Хенри Лox, кореспондента на лондонския „Таймс“ Томас Боулби, френския свещеник отец Дюлюк и френския учен граф д’Ескейрак. Военните бяха представени от шестима френски и британски капитани и полковници, двайсет сикхи и половин дузина драгуни, всички в парадни униформи. Обезоръжените съюзнически войници се чувстваха застрашени от повече от 200 татарски войници с извадени саби, които ги бяха подкарали като овце на малка група в центъра на лагера.