Кристофър Райд - Последната императрица

- Привличате врага твърде близо до Сина на небето - каза Цъ Си.

- Най-силни сме при сърцето си - уверено отвърна Ринчен.

- По-силни ли сме, отколкото когато се изправихме срещу червените дяволи при крепостите Дагу?

Ринчен усука мустак около пръста си.

- Въпреки предупрежденията ви не бях сигурен за уменията на синеокия и затова той спечели при крепостите. Видях го с очите си от стените на крепостта Жен. Този човек върви плътно до Елгин. Прилага теориите на Сун Дзъ, сякаш ги познава на пръсти. Стратегията му е решителна и смазваща. Крепостите Дагу не бяха изгубени заради провал от моя страна; те бяха превзети заради блестящите умения на синеокия генерал. Този човек няма нито един от недостатъците на колониалните нашественици, а изглежда е тяхна пълна противоположност. Той показва мъдрост и сдържаност и атакува там, където знае, че сме най-слаби.

- Щом е толкова силен, можем просто да му пратим убийци - възрази Цъ Си. - Така проблемите ни ще изчезнат в прахта заедно с кръвта му.

- Как смеете да предлагате подобно нещо! - изрева Ринчен в пълно противоречие със собствените си действия. - Този човек е майстор в много отношения! Не му е писано да умира с такава безславна смърт! Той не само е великолепен военачалник, но и явно е трениран в изкуството на монасите от Шаолин. - Ринчен изтегли сабята си и провери остротата ѝ с палец. - Той ще умре от моята сабя, в битка. Това е съдбата му.

Цъ Си се изненада да чуе подобно откровение. Явно синеокият беше оставил неочакван и неизличим белег върху монголския генерал.

- Само вие можете да го победите - с огромно коварство рече тя. - Именно затова ви призовах да помогнете на Средното царство.

- Синеокият се появи от нищото... - каза Ринчен. - Наричат го Рандъл Чен. Той познава защитите ни, тактиката ни, а най-важното - и слабите ни места. Но от този ден насетне ще обърнем хода на войната срещу него. Ще го вкарам в моя татарски капан. Ще го подлъжа да атакува Тунджоу и той ще попадне в засада, когато войниците му са заети да сриват високите стени на града. Кавалерията ни ще го връхлети от всички страни и ще свари силите му неподготвени.

Цъ Си запомни името Рандъл Чен.

- Защо смятате, че тази стратегия ще успее? - попита тя.

- Защото само глупак би оставил Тунджоу незащитен. Той няма да очаква това. Ще използвам неговата мъдрост и логика срещу самия него. Той ще осъзнае грешката си, но вече ще бъде късно. Долавям в действията му арогантност, сякаш знае какво ще се случи. Ще му отговоря със защита, която изобщо не би могъл да очаква.

Цъ Си виждаше по очите на Ринчен, че основната му цел е победата над синеокия, а не тронът на Средното царство.

- А откъде знаете, че червените дяволи няма да подминат Тунджоу? - попита тя. - Могат да продължат направо към Пекин.

- Така съюзниците ще рискуват да попаднат в капан между стените на Пекин и стените на Тунджоу, а това е нещо, което не биха допуснали. - Ринчен заби върха на сабята си в дървения под. - Но стига сме говорили за военни стратегии, императрице. Вие сте тук с определена цел и е време да ми кажете каква е тя.

Цъ Си пристъпи напред, коленичи пред трона на Сенге Ринчен и сведе глава към пода.

- Имам дар за вас, велики господарю. И едно-единствено нареждане, което трябва да изпълните.

Ринчен реши, че целта ѝ определено е укрепването на съюза им. Щеше да я има днес, в това вече нямаше съмнение.

- И какво е това нареждане? - намусено попита той.

- Имам лоша новина от Сина на небето и неговия съвет. Той иска да върнете триокото пауново перо - каза Цъ Си.

- Донесохте неуважение в тази шатра - тихо рече той. - Моите хора умираха в служба на Сина на небето. Така ли се отплаща той?

По сериозната му реакция си личеше, че е страшно обиден. Цъ Си вдигна очи и се загледа в червеникавата му кожа и мрачните му очи. Сабята още беше опряна в дървения под пред краката на монголския господар. Беше стиснал дръжката с такава сила, че кокалчетата на ръката му бяха побелели.

- Вие и императорът сте изгубили вяра в мен - каза той.

- Това е дело на Су Шун и бюрократите - отвърна Цъ Си. - Опитват се да обезчестят и двама ни. Мъчат се да забият клин в съюза ни и да оголят Средното царство пред армиите на червения дявол лорд Елгин.

- Не бихме могли да удържим крепостите Дагу със сведенията, с които разполагахме. Не бяхме готови за изненадващите действия на синеокия и стратегията, която приложи.

- Трябва да ми дадете триокото пауново перо - каза Цъ Си. - В замяна ще ви дам нещо също толкова ценно.