Кристофър Райд - Последната императрица

- Манджурските жени ме отегчават - каза Ринчен, като даваше знак на Лин да застане зад трона му. - В слабините им няма огън. Липсва им страст.

- Може би някой ден ще ви науча на тайната как да освободите тигрицата, живееща във всяка жена - отвърна Цъ Си. - Нужен е само ключът.

Ринчен се загледа в необичайната жена пред него. Беше още по-поразителна, отколкото я помнеше. Облечена в традиционната многопластова дреха дзифу с цвят на шафран, тя носеше и дракона с петте нокътя на стегнатия си жакет дуй дзъ . Беше обута в ботуши в същия тон с четвъртит връх, символ на висок ранг. На главата си имаше черна кадифена шапка, обшита с кожа, а косата ѝ бе прибрана под нея.

Бяха изминали повече от три години, откакто монголският господар бе видял загадъчната Цъ Си с очите си - и гледката изобщо не го разочарова. Сърцето му запърха в очакване да разбере каква е причината за тази визита - дали идваше да потвърди съюза им, или да сложи край на тайното им съглашение? Ако целта ѝ беше съюз и ако той изиграеше картите си правилно, можеше да я обладае направо тук, в шатрата. Прост манджурски жест, реши той. Това със сигурност щеше да подсили решимостта му да победи синеокия и червените дяволи, които в момента се намираха на по-малко от четири дни път от позициите му. А ако целта ѝ беше да сложи край на партньорството им, щеше да я вземе със сила. С това свое неочаквано влизане в монголска шатра тя се оставяше на неговата милост. Така или иначе щеше да си получи удоволствието.

- Може би ще ми покажете ключа сега - каза Ринчен и посочи към нея.

- Не заслужавате нищо - грубо рече Цъ Си. - Вие сте един провал. Неспособността ви да удържите Тиендзин и укрепленията Дагу причини огромна тъга и безпокойство в Средното царство.

Гореща кръв запулсира в слепоочията на Ринчен. Някаква си жена да го хока? Имаше чувството, че главата му ще се пръсне, толкова силен беше гневът му.

- Уговорката помежду ни стана на парцали - продължи Цъ Си. - Ордите червени дяволи кръстосват земите ни, а вие не правите нищо. Седите си в лагера и ги чакате да дойдат при вас. Защо поне не опустошихте всичко след себе си?

Разбирайки, че ситуацията бързо може да стане неуправляема, Ли Лиен разхлаби малкия нож, скрит в широките ръкави на робата му. Готвеше се за най-лошото и ако се наложеше, щеше да умре в защита на своята императрица.

Ринчен стана от стола си и постави ръка върху дръжката на сабята си. Беше облечен в светлосинята коприна на Черния флаг на хоркините, със свалени ръкави. Здравите му мускулести ръце играеха от напрежение - много по-голямо напрежение, отколкото се четеше по лицето му. Дори монголският господар не беше сигурен как да постъпи.

- Властта на Цин виси на конец - отвърна той, сдържайки гласа си. - Горящи китайски трупове и къщи само ще забавят червените дяволи, но няма да ги спрат. - Ринчен слезе от трона си и пристъпи към императрицата. Рискувате много повече, като опустошите собствената си земя - добави той. - Селяците ще се обърнат срещу вас. Те и без това негодуват срещу манджурското управление. Мразят мандаринските закони, които им наложихте. Ще се окажете забъркани в още едно Тайпинско въстание, ако не внимавате. Не бива да забравяте, че на всеки манджурец в Средното царство се падат сто китайци. В момента разполагате само с едно преимущество и то е в това, че селяците се страхуват и ненавиждат червените дяволи повече, отколкото манджурите. Ние не сме врагът, който прогонва селяните от домовете им. Червените дяволи го правят.

Цъ Си запази безизразна физиономия, но вътрешно се усмихваше като млада чилин . Ринчен бе реагирал точно така, както се беше надявала.

- Прав сте - окаяно рече тя. - Нямах представа за способностите ви и съм смутена от избухването си. Моля, приемете извиненията ми.

Монголският господар обиколи императрицата, вдишвайки сладкия аромат на парфюма ѝ, след което се върна при трона си. Едва ли можеше да е по-щастлив. Най-желаната жена на света стоеше пред него и определено се нуждаеше от военните му умения и мъдрост. В замяна той щеше да си получи удоволствието и да я насили, докато му се покори напълно. Но още по-важното беше, че воин с умения като неговите, онзи синеок предател, водеше червените дяволи към Тунджоу. Достойният противник най-сетне идваше да се сблъска с него. Неизбежното сражение, което със сигурност щеше да се разрази между великите армии, щеше да е кулминацията на живота му като монгол. Страстта и конфликтът бяха най-ценните неща в света на Ринчен. И колкото неуловими бяха в живота му преди, сега те стояха пред него ярки като слънцето. Монголският господар щеше да има своя шанс за безсмъртие, като се изправи открито пред тях и ги победи на всяка цена.