Кристофър Райд - Последната императрица

- Съдбата на четиристотин милиона души лежи на раменете ми - обяви Цъ Си на присъстващите. Беше облечена в черно чан пао от най-фина коприна, която прилепваше до всяка извивка на тялото ѝ.

Пред нея на покрития с плочи под стояха двама мъже - 22-годишният принц Кун, по-младият брат на императора, и 52-годишният председател на военния съвет. Му Ин беше интелигентен човек и по мнението на Цъ Си лоялността му бе на първо място към Сина на небето. Принц Кун, който изглеждаше като момче, бе със сигурност най-големият поддръжник на императрицата - в това можеше да е напълно уверена - тъй като в замяна тя пазеше мрачната му тайна от всички останали в императорското семейство.

Двамата мъже носеха сините имперски одежди на двора - тясна жилетка ма гуа от дебела материя и подобно на пола долнище. На гърдите на принца беше извезан дракон с четири нокътя, показващ произхода му. Му Ин пък носеше златен фазан, второто най-високо цивилно отличие.

През цялото време Цъ Си можеше да вижда своя велик евнух Ли Лиен, облечен в пъстроцветната си роба и с двама помощници, който следеше всяко движение.

- Влязохте в капан - каза принц Кун.

- Преговорите не успяха да спрат червените дяволи в Тиендзин - добави Му Ин. - Сенге Ринчен изтегля славната ни отбранителна армия гибелно близо до Пекин. Изказването ви на военния съвет беше твърде силно и в резултат Су Шун ви устрои капан.

Дотук казаното не представляваше никаква тайна за Цъ Си.

В продължение на почти две седмици генерал-губернатор Ханфу и двама специални пълномощници бавеха британците и французите при Тиендзин. Накрая преговорите се провалиха с гръм и трясък, когато всички поставени въпроси най-сетне бяха уредени и беше време за подписване на нов договор. Едва тогава червеният дявол Хари Паркс разбра, че Ханфу и пълномощниците не разполагат с имперския печат. Без него всеки подписан договор не струваше и хартията, върху която е написан. Вбесен от измамата, лорд Елгин бе влязъл в незащитения Тиендзин и го бе обявил за собственост на кралица Виктория. Така той си осигури контрол върху река Хай и - което беше най-важното - сложи ръка върху доставките на ориз за столицата, който идваше с плоскодънни джонки от южните провинции. Междувременно хората на сър Хоуп Грант бяха отпочинали след превземането на укрепленията Дагу и можеха да бъдат мобилизирани бързо. Вдигнаха лагера си на 6 септември и потеглиха на северозапад към Тунджоу, само на 20 км от стените на Пекин.

- Ако не ги спрем, червените дяволи ще бъдат тук само след няколко дни! - каза принц Кун с явна паника в гласа си. Меката му женствена природа само допринесе коментарът му да прозвучи още по-уплашено. - Синът на небето иска да избяга от града в Манджурия и Су Шун го посъветва Дзъхол от другата страна на Великата стена да стане временна столица, докато варварите не бъдат поставени на мястото им.

- Не изпадайте в паника, братко - каза Цъ Си, докато гледаше как двете струйки благовонен дим се издигат нагоре в неподвижния въздух на двореца. - Всичко е под контрол.

Подобно на мислите на Цъ Си, правите струйки дим се носеха нагоре и скоро започваха да се вият и нагъват като изпълнители на някакъв зрелищен танц.

- Синът на небето няма да избяга от града - каза тя, осъзнавайки много добре как ще подейства подобно бягство на решимостта на татарската войска да се бие. - Сенге Ринчен примамва варварите към нас. Само кавалерията ни наброява над двайсет хиляди души и монголският господар се е установил на лагер на западната страна на Тунджоу. Той чака варварите да приближат, за да се сражава с тях в равнините. Няма причина да се страхуваме от това.

Макар да не разбираше напълно защо Ринчен беше избрал да се бие в такава близост до стените на Пекин, Цъ Си разбираше, че тази стратегия си има и своите преимущества. Ако Синът на небето останеше в града, всеки от бойците му щеше да се сражава за дома си, а снабдителните линии на червените дяволи щяха да се обтегнат до скъсване. Въпреки това тя се тревожеше, че Ринчен има и свои, по-зловещи планове. Ако владетелското семейство избяга, той можеше просто да влезе в Забранения град и да се обяви за император. Нямаше армия, която да му попречи да превземе града. Тъкмо обратното - армията се намираше под негово командване. Ако Цъ Си не внимаваше, Цин щеше да се окаже парчето месо между две биещи се кучета и повече от 216-те години манджурско господство щяха да бъдат заличени само за миг.

- Тактиката ни на забавяне се оказа огромен успех - уверено рече тя. - И трябва да продължим да преговаряме. С всеки изминал ден защитата ни става все по-силна. Не бива да проявяваме никаква милост към Елгин и червените дяволи. Вие двамата трябва да поемете преговорите, да се сприятелите с онова чудовище и да го накарате да повярва, че наистина желаем помирение. Кажете му, че искаме да продължим да търгуваме, но че условията на съглашението трябва да се основават на първоначалните. Не бива да ни налагат повече искания, ако не желаят да разгневят могъщия дракон на Цин.