Кристофър Райд - Последната императрица

- Може и да е така, но ако не беше моят специалист по акупунктура, още преди двайсет години щях да престана да правя секс - отвърна Г. М. - Те определено знаят какво правят.

Уилсън се ухили.

- Желая ви да правите секс и след още сто и двайсет години.

- Много хубаво би било.

По очите на Г. М. си личеше, че това няма да го бъде. Затова Уилсън зачака той да поведе разговора, за да разбере защо най-могъщият човек на света се е появил най-неочаквано в кабинета му, при това без антуража си. В продължение на една напрегната минута двамата се взираха един в друг, като всеки очакваше другият да заговори пръв.

Положението ставаше все по-неловко и накрая Уилсън се предаде.

- Трябва да ми кажете защо сте тук.

- Нуждая се от помощта ви - беше отговорът. Г. М. почука с палец дръжката от слонова кост на бастуна си, оформена като нагазило в плитка вода фламинго с високо вдигната глава. - Реших да остана до края на годината поради една-единствена причина - да съм сигурен, че мисия Ездра ще бъде изпълнена.

- Радвам се да го чуя, но защо е нужно да идвате при мен? Ездра е мисия на Дейвин и Андре. Аз съм просто помощник.

- Те са учени, господин Даулинг. Те ще се погрижат системите да работят правилно. Онова, което интересува мен, е успехът .

- Рандъл Чен е вашият Надзирател - каза Уилсън с цялата увереност, която се осмеляваше да покаже. - Мисля, че ще се справи много добре.

- В това има повече, отколкото изглежда на пръв поглед - каза Г. М.

Уилсън искаше да пусне някаква шега, за да намали напрежението, но не посмя.

- И какво точно означава това?

- Мога ли да ви имам доверие? - попита Г. М.

- Нямам достъп до най-секретна информация, ако това имате предвид. Но нека ви кажа какво видях. Отначало и вие, и Джаспър се противопоставяхте на мисия Ездра. Смятахте, че пътуването във времето излага вас и „Ентърпрайз Корпорейшън“ на опасност. След това, за изумление на всички, се съгласихте в крайна сметка да ѝ дадете зелена светлина. Съдейки по физиономията на Джаспър тогава, той не е имал друг избор, освен да се съгласи. Какво ми казва това? Според онова, което ми е известно за вас, социалната ви съвест не е сред най-силните ви мотиватори. Направили сте си труда да проучите бележките на мисията и нещо е привлякло вниманието ви. Изобщо не се съмнявам в това.

Старецът се усмихна за първи път от началото на срещата.

- Разбирам защо Бартън ви харесваше.

- Защо подкрепяте мисията? - попита Уилсън.

Г. М. помълча известно време.

- Аз умирам, господин Даулинг - рече накрая той. - Лекарите твърдят, че в най-добрия случай ми остават по-малко от шест месеца. Имам рядко заболяване на кръвта, което е нелечимо. Дори акупунктуристът вчера ми каза, че никой не живее вечно.

- Съжалявам - отвърна Уилсън. - Лоша новина.

- Не съм човек, който обича да губи - направо каза Г. М. - Собствената ми смъртност обаче изглежда като игра, която не съм в състояние да спечеля. Или така си мислех, докато не прочетох текста на мисията.

Уилсън се разсмя, преди да успее да се овладее.

- Тези мисии са съвсем истински, Г. М. Не... има и нещо друго. Те контролират самото функциониране на планетата. Видях го със собствените си очи. Честотата на Шуман беше нещо реално и хора умряха заради нея. Нямам представа какви са намеренията ви, но ви съветвам да забравите за онова, което сте намислили, да оставите нещата такива, каквито са, и да отдадете цялата си енергия за успеха само на тази мисия.

- Не мога да го направя - отвърна Г. М. - Залогът е прекалено голям... животът ми. - Старецът погледна Уилсън с тъжни очи. - Когато мисията завърши, искам Рандъл Чен да ми донесе нещо от миналото. Задачата е съвсем проста.

- Какво е това нещо?

- Стъкленица с течност, нищо повече.

- Каква течност?

- Еликсирът на живота.

По гърба на Уилсън пробягаха тръпки.

- Откъде идва той?

Г. М. не беше готов да издаде така лесно тази ключова информация. Определено се нуждаеше ог гаранции за сътрудничество, преди да направи следващата крачка.

- Именно затова трябва да знам дали може да ви се има доверие.

- Можете да ми имате доверие - съчувствено рече Уилсън. - Ако ми кажете откъде идва еликсирът, ще мога да ви кажа дали може да бъде прехвърлен.

- Може да бъде прехвърлен - уверено рече Г. М. - Не е нужно да се тревожите за това.

- И този еликсир ще спаси ли живота ви?

- Няма как да съм сигурен. Но без него аз съм мъртъв. А без мен и нашата сделка няма да има мисия. Погледнете на нещата по следния начин, господин Даулинг - вие помагате на мен и аз на вас. Проста сделка, от която всички са щастливи. Джаспър не иска мисията да продължи, аз искам. Явно двамата с него стигнахме кръстопът в отношенията си. И можете ли да го вините за това? Той не иска да оцелея от това заболяване. Чакал е много дълго и има чувството, че неговият миг най-сетне е настъпил.