Кристофър Райд - Последната императрица

- Около двайсет петавата - обади се професор Оутър.

- ... По-точно двайсет петавата и четиристотин деветдесет и един теравата - продължи Андре, - силите на отблъскване пробиват дупка в магнитното поле на Земята. На теория резултатът е червеева дупка. В зависимост от честотата на входната енергия се определя и датата, на която тази енергия се превръща обратно в материя. - Андре се обърна към Рандъл. - Процесът всъщност е съвсем прост. Колайдерът и имплодерът разпадат материята ви. Инфлаторът и диференциаторът прехвърлят енергията с точно определена честота в магнитното поле на планетата.

- А как действа обратното преобразуване на енергията в материя? - попита Рандъл.

- Този процес е малко по-неясен - бързо отвърна Андре. - Но ще ви кажа какво знам. Процесът на пресъздаване като че ли се съсредоточава върху обекти с важна магнитна сигнатура. Уилсън се материализирал на покрива на многоетажна сграда. Когато се върна в настоящето, той се появи в самата транспортна капсула. Каква е точната причина за тези места, си остава донякъде загадка, но подозираме, че енергийната честота се привлича към точката си на поява. Всяко действие има противоположно и равно по сила противодействие, следователно пресъздаването точно на същото място анулира квантовата бъркотия.

- Има нещо много по-важно - каза Уилсън, като търкаше двудневната си четина. Тонът му накара Рандъл да насочи цялото си внимание към него. - Машината, която гледаш, е нещо повече от проводници, кристали, магнитни полета, лазери и научни теории. Тази машина... - Уилсън опря длан в сферата и усети отново вибрацията - ... е портал през времето и пространството. Портал, който води към всяко събитие и всяко място в историята. Системата за прехвърляне работи перфектно, това е доказан факт, поради което те съветвам да се съсредоточиш единствено върху задачите, които трябва да изпълниш. Вече се запозна, а се надявам и донякъде получи представа с какво си имаш работа, но това е всичко, което ти е нужно да знаеш. Схемата на тази машина на времето е била открита в Книга Естир от свитъците от Мъртво море - документ, създаден преди повече от две хиляди и триста години и може би написан от ръката на самия Бог. В живота едва ли ще намериш по-добра застраховка от тази. - Уилсън току-що беше повторил думите, които бе отправил Бартън към него. - Мисия Ездра осигурява задълбочени подробности относно зашифрованите честоти, необходими за прехвърлянето ти, както и за генетичния строеж на човека, който може да бъде прехвърлен. Ти, Рандъл, трябва да си отговорен за изпълняването на точките на мисията. Това е единственото, което е от значение. Точките на мисията ще ти кажат всичко, което е нужно да знаеш. Андре, Дейвин и целият екип ще се погрижат да стигнеш там. Те несъмнено са най-умните хора на земята, независимо дали говорим за днес, вчера или утре.

В Меркуриевата лаборатория се възцари дълбока тишина. Четиримата стояха мълчаливо, загледани в транспортната капсула и обмислящи казаното току-що от Уилсън.

- Къде ще се материализирам, когато пристигна в Китай? - попита накрая Рандъл.

- Ще пристигнеш в Пекин - отвърна Уилсън. - В Забранения град. Точното място, на което се появиш, ще бъде и мястото, от което ще си тръгнеш.

- Имаме подробности за транспортен портал в Пекин - продължи Андре. - През следващите няколко дни ще направим симулации, които ще ви покажат как да действате.

Уилсън отново постави длан върху кристалната капсула и изведнъж сърцето му натежа. Безброй пъти след завръщането му се бе искало просто да влезе в машината на времето и да изчезне завинаги. Мечтите му го връщаха в 2012 г. при жената, която си мислеше, че обича, но времевите пътеки към нея бяха затворени завинаги, както му бяха казали. Имаше и безброй системи за сигурност, които денонощно пазеха достъпа до Меркуриевата лаборатория. Уилсън много добре знаеше, че Г. М. и Джаспър са ужасно параноични и се страхуват, че порталът може да се използва за подриване на сигурността на „Ентърпрайз Корпорейшън“. И бяха съвсем прави да го мислят. Тъканта на вселената беше загадка за всички и винаги щеше да си остане такава. „Времето“ със сигурност съществуваше в нелинейно измерение. Миналото можеше да въздейства на бъдещето, но и бъдещето можеше да въздейства на миналото - чрез портала. А каква точно беше ролята на съдбата в този комплекс от събития, беше още по-неясно.

- Откъде мога да знам дали постъпвам правилно? - внезапно попита Рандъл. - Ще трябва да вземам прекалено много решения без напътствия и последиците може да се окажат ужасни, ако сгреша.