Кристофър Райд - Последната императрица

- Трябва да имат шпионин в редиците ни - настоя генералът с леопарда.

- Не може да имат никакъв шпионин - отвърна генерал Му. - Откакто пристигнахме, всеки отделен човек е проверен. Лично се погрижих.

Потънал в мисли, Ринчен усука мустак около пръста си. Дъждът продължаваше да барабани яростно по покрива на шатрата. Монголският господар бавно се върна при златния си стол и седна тежко. Реши, че неочакваната сдържаност на британците означава, че синеокият продължава да ги води. Убийците явно се бяха провалили със задачата си.

Мисълта тъкмо се избистри в ума му, когато в шатрата влязоха трима души, целите вир-вода. По средата стоеше кльощав човек в парцаливите сиви дрехи на кули. Съдейки по външния му вид, вече бе понесъл доста бой и не се беше хранил от дни. От двете му страни гордо стояха офицери от Черния флаг на хоркините - личните телохранители на Ринчен.

- Молим за аудиенция, господарю - каза лейтенант Лин и грубо блъсна пленника да падне на колене пред Ринчен.

Монголският господар посочи към генералите.

- Вън.

Мандарините забиха погледи в земята и набързо се ометоха.

- Нека позная - каза Ринчен и се усмихна едва-едва. - Синеокият е мъртъв?

Последва мълчание и усмивката му бързо се смени с намръщена физиономия.

- Ако не е, тогава защо ти си жив, убиецо?

Лоу У се просна на пода, демонстрирайки пълно подчинение.

- Имам важна новина - промърмори той с дрезгав от изтощението и побоите глас. - Синеокият е майстор по кунг фу, несъмнено от Шаолин. Беше нападнат от трима от нашите, на открито. Атакуваха го с мачете, при това изненадващо. И въпреки това синеокият ги изби със смъртоносно майсторство, без да е въоръжен. Никога досега не бях виждал подобни способности.

Ринчен значително се успокои. Това беше информация, която си заслужаваше да научи.

- Как ни намери? - попита той.

- Скитах из планините три дни и те търсих, принце. Направих всичко по силите си да избягвам британските и френските варвари. Навсякъде са. Крих се в канавки, в калта и в полята. Мислех си, че съм спасен... и тогава те ми сториха това. - Лоу У беше толкова зле пребит, че лявото му око беше подуто и затворено, а повечето от предните му зъби ги нямаше. - Твоите хора ме пребиха, господарю. Казах им, че трябва да се срещна с теб. Че съм на мисия, която ти самият...

- Млък! - рязко му заповяда Ринчен.

Сякаш по даден знак, лейтенант Лин срита Лоу У отстрани в ребрата и му изкара въздуха.

- Това ли е всичко, което имаш да ми кажеш? - остро попита Ринчен.

Лоу У хриптеше лошо и отчаяно се мъчеше да си поеме дъх.

- Когато... хората ни... нападнаха синеокия... първата му мисъл бе защитата на дебелия дявол, Елгин.

Гърдите му продължаваха да свирят, но Лоу У правеше всичко по силите си да се владее. Всяка нарочна демонстрация на слабост пред монгол със сигурност щеше да доведе до още тормоз.

Сенге Ринчен усука мустак около пръста си, без да откъсва поглед от проснатия в краката му убиец.

- Заповедта ти беше да убиеш синеокия, а не да водиш варварите в лагера ми. - Ринчен погледна към лейтенант Лин. - Проследен ли е?

- Не, господарю - отвърна онзи.

- Сам не бих могъл да убия синеокия - каза останалият без дъх Лоу У. - Дори да ми беше на прицел и да имах повече от хиляда стрели. Прекалено е умел. Пък и рискувах живота си, за да ти докладвам, господарю. Моля те, покажи милост.

- Как го наричат варварите? - попита Ринчен. - Какво е името на синеокия?

- Наричат го Рандъл Чен - отвърна Лoy У.

Ринчен запомни името.

- Той ли контролира армията на варварите?

- Да, господарю. Той ръководи действията на ордите червени дяволи.

- Какви са плановете им? - попита Ринчен. - Говорят ли за заобикаляне на Тиендзин?

- Нека помисля... - отвърна Лoy У. Знаеше, че информацията, която ще даде, е единственото, което може да го запази жив. - Може би малко сън - задъхано рече той. - И храна. Така ще си спомня по-добре.

- На кого си разказвал за синеокия и уменията му?

- Само на теб, господарю.

Ринчен повика с показалец лейтенант Лин. Телохранителят му се наведе към него.

- Изкарай този мръсен убиец навън и му отрежи главата - прошепна му Ринчен. - Не искам вонящата му кръв върху килима си. Направи го бързо. Тук няма място за неговия вид страх.

Лейтенант Лин кимна и отстъпи назад.

- Убиецо, твоите сведения са ценни - каза Ринчен, като стана от стола си и му отдаде чест. - Правилно постъпи, като дойде тук. Хората ми ще се погрижат за теб. А сега върви.

Двамата телохранители вдигнаха пребития Лоу У и го изведоха навън. Ринчен отново седна на стола си и се замисли върху наученото. Изглежда синеокият наистина беше толкова силен, колкото подозираше. Владееше изкуството на Шаолин, което означаваше, че разбира от ръкопашен бой, но това не обясняваше невероятния му поглед върху хода на войната. Съдейки по онова, което Ринчен беше видял дотук, предателят сякаш беше съветван от самия Сун Дзъ. Откъде се беше появил така ненадейно човек от подобен калибър? И как синеокият беше спечелил до такава степен доверието на червените дяволи? Омразата на Елгин към Цин и народа им беше всеизвестна. Синеокият явно беше и коварен дипломат, щом е преодолял тези предразсъдъци и все още е жив.