Кристофър Райд - Последната императрица

„Иска трона на Цин за себе си!“ - внезапно реши Ринчен.

Това беше единствената достойна награда за подобен човек.

Явно Ринчен и синеокият имаха повече общи неща помежду си, отколкото си беше представял. И двамата се стремяха към едно и също.

На фона на барабанящия дъжд кавалерийската сабя на Лин се спусна върху врата на Лоу У и отряза главата от раменете му. Вътре в шатрата Ринчен чу как кратуната на убиеца тупва на мократа земя, последвана миг по-късно от плясъка на тялото в калта.

Битката вече е за Средното царство, реши Ринчен. Битка между двама достойни воини с една и съща цел - контрол над империята Цин и безкрайните ѝ богатства, сред които и императрица Цъ Си и нейните прелести.

Пулсът на Ринчен се ускори. Тази битка си заслужаваше и сърцето му се изпълни с радост, че има срещу себе си противник с подобни умения. Монголският господар Чингис хан умрял, съжалявайки само за едно - че никога не е срещнал воин, който да му бъде равен по решимост и способности. Явно съдбата на Сенге Ринчен беше различна. Неговият благороден противник пълнеше дробовете си с въздух на няма и петдесет километра от това място. Това беше всичко, за което Ринчен бе мечтал някога.

- Мандарините да се върнат тук! - изрева той.

Беше абсолютно задължително татарската армия да е готова, когато дойде време да нанесе удар. Числеността им дотук възлизаше на 10 000 конници и два пъти повече пехота и помощни войски. Цъ Си и военният съвет засега изпълняваха своята част от уговорката, осигурявайки хора и припаси. И ако нещата продължаваха така, през следващата седмица числеността им щеше да се увеличи с още 20 000 души. Когато това станеше, Ринчен щеше да е готов. Татарите щяха да са повече от достоен противник на жалката шайка съюзни войници, особено когато снабдителните им линии бяха разтеглени чак до крепостите Дагу.

В този момент Ринчен изостави желанието си червените дяволи да направят грешка. Можеха да вземат Тиендзин без абсолютно никакви коварни трикове. Двете войски щяха да се изправят една срещу друга на полетата при Тунджоу, само на 20 км от стените на Пекин. Щеше да бъде челен сблъсък между двама легендарни генерали. Синеокият щеше да разполага с по-добра артилерия, но Ринчен имаше численото превъзходство, волята на хората и кръвта на Чингис хан, течаща във вените му.

Това щеше да бъде сражение до смърт. И плячката за победителя щеше да е несметна - титлата Син на небето и всички съкровища на Средното царство.

Калифорния, Америка

„Ентърпрайз Корпорейшън“

Меркуриева лаборатория, субниво А5

22 юни 2084 г.

10:20 ч. местно време

62 дни преди началото на мисия Ездра

Влизането за първи път в Меркуриевата лаборатория будеше страхопочитание у всекиго. Рандъл не беше изключение. Колкото и добри да бяха техническите обяснения преди това, бе невъзможно човек да бъде подготвен за онова, което му предстоеше да види.

Меркуриевата лаборатория беше най-модерното научно съоръжение в света. Помещението бе ярко осветено, правоъгълно, с площ половин футболно поле. Ку- полообразният черен покрив се издигаше на три етажа по краищата и бе два пъти по-висок в центъра. В случай на катастрофална авария, свързана с някакъв вид експлозия, помещението щеше хидравлически да се свие върху себе си, позволявайки на сградата да абсорбира еквивалента на ядрена детонация.

От съображения за сигурност лабораторията имаше и пет етажа под повърхността и разполагаше с отделна вентилационна система. Енергията ѝ се осигуряваше от серия водноелектрически генератори, разположени в устието на естуара Кламат, южно от прочутия щатски парк „Дел Нотр”. Мощното движение на вода при приливите и отливите осигуряваше предостатъчно енергия за захранването на целия комплекс на „Ентърпрайз Корпорейшън".

Покрай западната стена на лабораторията минаваше бронирано стъкло, зад което се намираха различните контролни центрове и наблюдателни платформи. Това бе несъмнено най-сложният опитен полигон, създаван някога. Но още по-впечатляващи от самата сграда бяха системите, които съдържаше тя - компонентите, изградени според схемите в свитъците от Мъртво море, които изграждаха машината на времето.

Облечени в черните униформи на Меркуриевия екип, Андре Стайнбек и Уилсън Даулинг поведоха Рандъл и професор Оутър на обиколка. Андре беше пример за младежка прилежност, докато Уилсън изглеждаше малко немарлив - горното копче на куртката му беше разкопчано, косата му се нуждаеше от подстригване, а по бузите му беше набола четина.