Кристофър Райд - Последната императрица

Иронията беше направо поетична. В миналото предстоящата смърт на император Сиен Фън довела до хаос между стените на Забранения град - дива борба за власт между императрица Цъ Си, от една страна, и мандаринския благородник Су Шун, от друга. А в „Ентърпрайз Корпорейшън“ като че ли ситуацията не бе по-различна - Джаспър Тредуел, от една страна, и Г. М., от друга, отчаяно вкопчен в надеждата, че ще може да възстанови гаснещото си здраве и да продължи да живее ad infinitum( вечно). И в миналото, и в настоящето слабостга на лидера бе довела до огромна празнина във властта, караща хората да правят каквото е нужно, за да получат онова, което искат - титлата на безусловен лидер и всички облаги, вървящи с нея.

- Нуждая се от помощта ви - каза Г. М. - С мен ли сте?

Последва дълго мълчание.

- Да, с вас съм - най-сетне отвърна Уилсън. В тези няколко кратки мига той вече бе осъзнал, че има само един избор. - Но като ваш съюзник - добави той, - настоявам за пълното ви съгласие мисия Ездра да бъде задължително на първо място.

- Имате думата ми - увери го старецът. - Ще се свържа отново с вас, когато плановете ми станат по-ясни. Междувременно продължете с това, с което се занимавате. Рандъл Чен трябва да бъде подготвен добре. За да успея аз, трябва да успее той. Това е единственият начин и двамата да спечелим.

Веднага щом Г. М. се качи на транспортьора си и си замина, Уилсън отиде до прозорците и се загледа навън към гъстата гора.

„Това усложнява всичко“ - помисли си той.

Лъчите на следобедното слънце падаха косо през могъщите секвои и осветяваха боровете и смърчовете, златистата светлина се отразяваше от безброй листа и изчезваше в радостната тъмнина на гората. Кората на секвоите бе неравна и стара, явна индикация за стотиците зими, които са видели дърветата. А в същото време дръвчетата и боровете бяха яркозелени, изпълнени с живот и енергия, протегнали се нагоре в търсене на колкото се може повече светлина. Това беше природата в най-прекрасната си, разнообразна и процъфтяваща проява, при това от другата страна на прозорците на „Ентърпрайз Корпорейшън". Мигът успя да остави Уилсън без дъх. Майката природа беше понятие, използвано от хората да опишат всички живи същества, но гората несъмнено я представяше по-добре от всичко друго.

Майката природа беше силата, която мисия Ездра трябваше да защити. Трудно можеше да си представи човек, че цялото великолепие навън се контролира или регулира от един-единствен източник, но ето че нещата като че ли стояха точно така. В Забранения град имаше нещо, което свързваше всичко с попечителството на китайците. Уилсън не можеше да разбере как е възможно това, особено с оскъдната информация, с която разполагаше. Но едно беше сигурно - мисията Ездра бе съвсем реална. Пътуването във времето също бе реалност. Бъдещето беше задължено на миналото, също както миналото бе задължено на бъдещето.

Уилсън неволно изпита гняв към Г. М. заради желанието му да преиначи мисията на Рандъл заради собствените си цели. Но в същото време подобна емоция много пъти беше изпитвал и самият той. Уилсън знаеше, че най-често хората действат на първо място в свой собствен интерес. За да подобрят собствения си живот и живота на онези, които обичат. Рядко правят нещо много повече. Г. М. беше точно такъв в това отношение, така че нямаше реална причина да му се ядосва. Ако беше на неговото място и разполагаше със същата власт и възможности, Уилсън вероятно би направил същото. Искаше да убеди себе си, че е по-еволюирал, че когато дойде времето му да умре, ще погледне на това като на част от кръговрата на живота и ще си отиде с радост, знаейки, че е живял почтено и че всичко, което е постигнал, е резултат на собствената му усилена работа и вярвания.

Откъсна поглед от гората и видя отражението си в стъклото. Ето го, облечен в черната униформа на Меркуриевия екип. Гледка, която би изпълнила повечето хора с гордост, а него само го обезсърчаваше. Осъзна, че личният интерес е факторът, който задвижва всичко. Кого се мъчеше да излъже? Ако имаше възможност, би направил всичко, за да открие изгубеното. Едно беше сигурно - не му харесваше в какво се е превърнал, всяко друго място, на коего да се занимава с каквото си поиска, беше по-добро от това. Може би просто Хелена му липсваше. Това бе нещо, което определено не искаше да си признае - защото да го признае само щеше да докаже колко е прецакан всъщност. Никога нямаше да я види отново. Пътуването във времето имаше една и само една цел - изпълняването на мисиите от Стария завет.