Кристофър Райд - Последната императрица

Погледът на Ринчен не се откъсваше от заобления мускулест задник на Цъ Си и когато тя се обърна, той се загледа в женствеността ѝ, по която почти нямаше косми. Виждаше, че е влажна и това само засили още повече желанието му. Цъ Си застана зад монголския господар и съблече светлосинята му дреха през главата, разкривайки набитото му мускулесто тяло. Плътта му беше покрита с белези от безброй рани. Тя свали с плавно движение панталоните му; пръстите ѝ докосваха от време на време кожата му, но никога на място, което да му даде повод да изпусне контрола над себе си, който и без това му се удаваше трудно.

Цъ Си посочи привързаното за леглото момиче.

- Виждам, че завързвате жените си, за да ги обладавате против волята им. Днес тя ще ви желае, велики господарю, защото трябва да ви има. Тази жена няма да има избор. Но не забравяйте - единствено очите ви могат да обладават моето тяло, велики господарю. Можете да гледате, но не и да докосвате. Нашият ден ще дойде - прошепна тя. - Тогава ще бъда ваша.

По възбудата му и слюнката, появила се в ъгълчетата на устата, Цъ Си разбираше, че е привлякла цялото внимание на Ринчен.

Императрицата бутна монголския воин на собственото му легло и бавно изпълзя към голата манджурка, вързана до него.

- Просто се отпусни и дишай дълбоко - прошепна тя в ухото на момичето. - Когато натисна корема ти, напъни надолу. След малко ще бъдеш на небето.

Най-великата любовница, живяла някога, се залавяше за работа. Това бе ритуал, който бе изпълнявала стотици пъти, понякога за удоволствие на императора, понякога за свое собствено, а в ранните дни - за да изучи анатомията и ерогенните зони на жената. С помощта на меридианните точки за акупунктура тя беше разработила серия ритуали, които гарантирано събуждаха желанието и водеха до спонтанен оргазъм.

Цъ Си обичаше женското тяло толкова, колкото и мъжкото. За нея всичко се свеждаше до удоволствие и контрол. Вдишвайки аромата на жената, тя прокара език по топлата ѝ кожа, надвесена над нея. Гърдите им се докосваха, устните им бяха долепени. Това щеше да е твърде лесно, реши Цъ Си, но нямаше време за повече игри. Трябваше до залез слънце да се върне в Забранения град за Сина на небето. Всяка вечер без изключение тя доставяше удоволствие на него и на наложниците му. Днес нямаше да е по-различно.

В продължение на двайсет минути, през които сладостните стонове ставаха все по-силни, Цъ Си дразнеше и измъчваше младата жена под себе си. Накрая устата на императрицата се задържа над сладките слабини на момичето. С огромно умение Цъ Си нежно я докосна с влажен и твърд език, описвайки бавно кръгове. Когато усети, че пленницата ѝ вече не издържа, Цъ Си притисна с пръсти сухожилията от вътрешната страна на бедрата ѝ и натисна с длан стомаха ѝ.

Младата жена изпищя от неистовото удоволствие, каквото не беше изпитвала никога досега.

- Още, моля! - извика тя. - Моля ви, не спирайте...!

Цъ Си се движеше бавно и грациозно - този момент не се различаваше от другите. Тя дръпна голото си тяло от младата манджурка и даде знак на монголския господар да си вземе удоволствието.

- Бързо проникнете в нея, велики господарю.

Подобно на полудяло животно, Ринчен се хвърли върху плячката си.

Без да чака да види какво ще последва, Цъ Си се дръпна от леглото, като в същото време избърсваше соковете от собствените си бедра и облизваше пръсти. Яростните тласъци на Ринчен и манджурската му пленница дори не я накараха да се усмихне. Тя просто извика евнуха си Ли Лиен, който незабавно влезе в шатрата, спусна завесата към спалнята и се зае да облича императрицата си без никакво суетене и разговори.

Приглушените звуци на секса пулсираха зад дебелата завеса, достигайки до вик по време на двойния оргазъм... след което настъпи тишина.

Когато последното копче беше закопчано, Цъ Си протегна ръка и Ли Лиен ѝ връчи документа. Цъ Си постави внимателно написаните инструкции на златния трон на Ринчен, след което отскубна триокото пауново перо от кадифената шапка.

Работата ѝ тук беше свършена. Монголският господар все още оставаше неин. Но въпреки това Цъ Си вече мислеше нещо друго. Ако Ринчен и армиите му бъдат победени край Тунджоу, това щеше да докаже, че загадъчният предател, синеокият Рандъл Чен, е наистина силен. Ако нещата тръгнеха от лошо към по-лошо, може би той щеше да се окаже съюзникът, който ѝ трябва.

Докато излизаше на топлото есенно слънце, Цъ Си усещаше, че в Средното царство се надига нова и неочаквана сила. Сила, която бе в ярък контраст с гаснещия Син на небето. Времето със сигурност щеше да покаже дали наистина е така. Ако противниците на Средното царство се окажеха слаби, те лесно щяха да бъдат победени на полята на Тунджоу от огромната армия на Ринчен. Но ако наистина бяха силни, както се боеше, нямаше да има друг избор, освен да се съюзи с този нов и могъщ лидер. Възхищението, което бе видяла в очите на Сенге Ринчен, показваше, че синеокият Рандъл Чен е човек, с когото можеха да се постигнат много велики неща.