Кристофър Райд - Последната императрица

Ироничното бе, че именно Хари Паркс беше онзи, който викаше най-много на безупречен мандарински и крещеше за „предателство“ и „последици от подобни глупави действия”. Той ходеше наперено като някакво малко бяло пиле пред шатрата на Ринчен, без да обръща абсолютно никакво внимание на 40-те хиляди кавалеристи и пехотинци, разположени на лагер във всички посоки, докъдето му стигаше погледът.

Ринчен го слушаше безизразно вече повече от пет минути, като само усукваше мустака си между палец и показалец. Другата му ръка през цялото време лежеше върху кожената ръкохватка на сабята му.

- Невероятно мощна съюзническа войска пътува към Пекин! - извика Хари с почервеняло от напъни лице. - Усилията ви да ни устроите засада са безплодни!

- Рандъл Чен ви води добре - отговори накрая Ринчен. Изненаданото изражение на Хари беше повече от достатъчно да убеди монголския господар, че говори с човек, който много добре познава мъдростта на синеокия.

- Не зная за какво говорите - отвърна Хари. Но внезапната загуба на дар слово само показваше допълнително, че знае.

- Ще ми разкажете за този предател! - извика Ринчен.

- Трябва да се предадете на съюзническите сили, които идват към вас! - извика му в отговор Хари. - И ако го направите, ще бъдете пощадени.

Ринчен не се сдържа и се изсмя. Дързостта на този тип беше направо невероятна. Жалките червени дяволи се намираха на китайска земя, заобиколени от най-голямата татарска сила, събирала се през последните двеста години.

- Така или иначе - добави Хари, - капанът ви е разкрит. Изпратих полковник Уокър и трима от най-добрите си конници сикхи да съобщят на лорд Елгин. - Той замълча за по-драматичен ефект. - Военната ни колона е по-близо, отколкото предполагате. Щом чуят за предателството ви, те ще ви нападнат независимо от преговорите, които така успешно проведохме с Му Ин и принц И. Ще си понесете последиците за действията си.

- Тук не си имате работа с мандарински бюрократи, Хари Паркс. Аз съм монголски воин! Потомък на Чингис хан! Принц на моя народ! Заплахите ви не са дори прах в очите ми, колкото и да ги смятате за стрели в тялото ми. - Ринчен замълча за момент. - А сега ще ми кажете всичко за синеокия Рандъл Чен. Ще ми кажете откъде идва и какви са тайните на познанията му.

- Не зная нищо за никакъв Рандъл Чен...

- Лъжец! - изрева Ринчен.

С рязко движение монголът изтегли сабята си и удари с мълниеносна скорост. Сребърното острие блесна във въздуха, обезглавявайки сикхския войник от дясната страна на Хари.

- Кажете ми за синеокия! - изкрещя Ринчен.

- Дойдохме тук с бяло знаме! - извика му вбесеният Хари.

Ринчен отново замахна, острието изсъска във въздуха и отряза главата на кралския драгун от лявата страна на консула.

- Кажете ми за синеокия!

Хари впери невярващ поглед в обезглавените тела до себе си.

Кръвта беше оплискала гърдите на Ринчен, правейки го да изглежда още по-заплашителен.

- Ще ми разкажете за синеокия - каза той на развален английски, - или ще ви съсека всички, един по един, докато не остане място за лъжи! - Той замахна да удари още един от антуража на Хари.

- За бога, човече! - извика от групата Томас Боулби, кореспондентът на „Таймс“. - Кажете му каквото иска да знае. Този варварин ще ни избие, без да му мигне окото.

До този момент Хари беше толкова свикнал да изразява вездесъщата сила и могъщество на Великобритания, че не беше в състояние да схване опасната ситуация, в която се бе озовал е групата си. Той бързо се окопити и заговори внимателно на превъзходен мандарински:

- Тук съм с изричното съгласие на имперските пълномощници. Дойдохме с уважение да формализираме съюз със Сина на небето. - Тонът му вече бе по-мек и поведението много по-спокойно. - Необходимо е вашето съдействие, монголски принце.

Ринчен подаде сабята на един от хората си да избърше кръвта на червените дяволи от острото като бръснач острие.

- Така значи... сега искате да покажете уважение ли? - рече той и даде знак на двама от хората си. - Коутоу! - излая той.

Преди Хари да проумее какво става, краката му бяха подкосени и той се озова на колене, с притиснато в прахта чело.

- Кажете ми за синеокия! - извика Ринчен. Когато не получи отговор, той каза: - Пред вас не е човек с изискани маниери. Тук няма имперски пълномощници, които да ви спасят.

- Трябва да престанете с това неуважение! - извика отец Дюлюк на добър китайски. - Този човек е представител на кралица Виктория! Трябва да му бъде позволено да запази честта си!