Кристофър Райд - Последната императрица

- Нима искате да кажете, че трябваше да се предадем?- гневно попита Цъ Си. - В никакъв случай, велики помощник-секретарю! Но въпреки това вие настойчиво призовавахте против военния отпор срещу червените дяволи!

- Обиждате ме с подбора на думите си, императрице - отговори Су Шун.

- Именно вашата и на хората ви опозиция допринесе за неуспеха ни. За да се спечели война, всички администратори трябва да действат в пълно съгласие. Всички до един! Подобно на течаща вода, всяка капка трябва да се движи в една и съща посока, ако искаме водата да достигне целта си. А вие категорично настояхте триокото пауново перо на Сенге Ринчен да му бъде отнето. То ви беше доставено, както искахте, но на каква цена? Дребнавият ви акт на отмъщение за поражението му при крепостите Дагу определено допринесе за загубата на толкова много татарски воини на бойното поле при моста Осем ли. Армията ни несъмнено е изгубила самоувереност и точно вие ѝ я отнехте. Този съвет и Синът на небето трябва да ви съдят, велики помощник-секретарю.

Скоростта и яростта на атаката на Цъ Си зашемети Су Шун. Той почти не знаеше накъде да погледне. Беше благодарен само, че Синът на небето все още не беше тук, за да чуе недотам уверения му отговор.

- Подкрепях ви на всяка крачка - гневно каза Су Шун, чието старо лице бе пребледняло от шок, а не от добро актьорско майсторство. - Съветвам ви в този ужасен час да не търсим виновници сред себе си. В името на безопасността на Сина на небето трябва да бъдем по-единни от всеки друг път. Бяхте права, че трябваше да се опълчим срещу напредването на червените дяволи към Пекин. Цин са законните господари на вселената, с което съм напълно съгласен, и трябва да действаме като такива.

- Не се опитвайте да се измъкнете от предателството си, Су Шун. Вие предадохте Драконовия трон с лошите си съвети и ще се погрижа да понесете отговорност за действията си.

Съдейки по израженията на министрите от военния съюз, Цъ Си беше повече от ясна. Председателят на съвета Му Ин нервно закърши пухкавите си ръце.

- Трябва да намерим решение на този труден конфликт - с уважение рече той. - Трябва да се разберем за курса на действие и да го приложим за защитата на Драконовия трон.

В далечината зловещо задумкаха барабани. Синът на небето приближаваше. В разрез с традицията дворът не беше пълен с хиляди церемониални войници с пъстроцветните им знамена. Срещата беше свикана само преди половин час и нямаше време за събирането на значителна представителна войска, тъй като мнозина бяха изпратени на моста Осем ли с императорската гвардия. На тяхно място имаше сравнително малка част от шейсет евнуси, наредени в рехав строй в най-големия двор на Забранения град, облечени в изумрудените си бойни униформи и носещи къси мечове.

Това бе най-неофициалното събиране в Залата на върховната хармония, провеждано някога. Беше свидетелство за факта, че времената наистина са страшни за Средното царство. Само на 15 километра от стените на Великото вътре приближаваше армия, която не можеше да бъде спряна с числено превъзходство. На лицата на всички беше изписан страх и Цъ Си се запита какво ли ше види, когато погледне в очите Сина на небето. Предишната нощ, когато беше с него, той бе уверен в победата. Но днес булото на увереността щеше да е изчезнало и всички щяха да видят какво има зад него. Време беше Сиен Фън да се изправи и да действа като истински Син на небето.

Златният паланкин на императора влезе в главния двор, носен от шестнайсет евнуси. Вместо да спре при бялата мраморна рампа, шествието изкачи трите последователни тераси и спря пред главния вход на Залата на върховната хармония. През целия си живот в Забранения град Цъ Си никога не беше виждала подобно нарушаване на традицията.

Златните завеси бавно се разтвориха, разкривайки Сиен Фън. Щом видя лицето му, сърцето на Цъ Си се сви от отчаяние - гледаше я уплашено шестгодишно дете, а не решителен Син на небето. Двама едри евнуси внимателно помогнаха на Сиен Фън да стане от мекия си стол. Императорът изглеждаше по-слаб и измършавял от всеки друг път. Болестта му се влошаваше и кожата му бе видимо пожълтяла - ясен признак на болен черен дроб. Докато го водеха към огромния трон, най-големия и най-великолепен в цялото Средно царство, Синът на небето не откъсна поглед от пода.

Както винаги, евнусите се проснаха на пода с протегнати към императора ръце. Цъ Си и министрите коленичиха, докато той мъчително бавно прекосяваше помещението. След като се качи с мъка на втората площадка, Сиен Фън не си направи труда да погледне огромния златен трон. От двете страни на престола имаше два бронзови слона на високи пиедестали; в огромните съдове на гърбовете им горяха стотици благовонни пръчки и струйките дим се виеха нагоре във въздуха. До украсената платформа стояха два златни ибиса, всеки с размерите на човек, и гледаха трона. Могъщите птици сякаш се обръщаха към Сина на небето за напътствия и вдъхновение.