Кристофър Райд - Последната императрица

Алените одежди на Сиен Фън бяха нагласени, след което на скута му бе поставено пурпурно одеяло. После двамата евнуси се отдалечиха от трона, за да чакат отляво на колене. Едва тогава боят на барабаните в двора внезапно замлъкна.

Цъ Си първа взе думата.

- Проявихте огромна милост към всички ни с присъствието си, Сине на небето. Време е вашата мъдрост и сила да озари пътя.

- За нас е чест и се чувстваме окрилени от присъствието ви. Небесни принце. - Гласът на Му Ин леко трепереше. - Защото това е черен ден. Мрачни новини дойдоха от бойното поле, че ордите на червените дяволи са победили имперската армия при моста Осем ли. Използвали са по-модерни оръжия и тактика срещу нас. И въпреки храбростта и честта си нашите сили са дали много жертви и не им е оставало друго, освен да предприемат стратегическо отстъпление. Те се насочиха на запад към защитата на планините Иеншан. В този момент червените дяволи заплашват самия Пекин. Основните им сили са се разположили на лагер на по-малко от петнайсет километра от тези свещени стени. Затова е време да действаме.

Погледът на Сиен Фън нервно обходи Залата на върховната хармония. Жълтите му очи бяха изпълнени със страх и неувереност. Преди да успее да отвори уста, Цъ Си се намеси - инстинктивно разбра, че думите му няма да бъдат онези, които са нужни в този критичен момент.

- Синът на небето в своята мъдрост трябва да се съгласи на аудиенция с червените дяволи - убедително каза тя. - Те ни измамиха на бойното поле с по-добрите си оръжия, но ние ще ги победим на масата на преговорите. На нея те нямат шанс срещу нас.

И в този момент Синът на небето, любовникът и спътникът на Цъ Си, направи възможно най-лошото нещо, което би могъл. Погледът му се насочи за напътствия към великия помощник-секретар Су Шун.

Су Шун незабавно се възползва от възможността.

- Императрицата е размислила - хитро рече той. - Цъ Си съветваше за война с всички средства срещу червените дяволи. И съветът ѝ доведе до провала ни.

- А вашият съвет бе армиите ни да се бият с тайпинските въстаници, вместо да защитават Пекин - каза Цъ Си с цялото спокойствие, на което бе способна в момента.

- И наред с това посъветвах да се водят преговори с червените дяволи - отвърна Су Шун. - От самото начало се боях, че това е война, която не можем да спечелим. Нашите армии са пръснати из тази огромна страна. Нашата политика ни принуждава да се сражаваме във всички краища на империята, в много случаи срещу нашите собствени хора. - Су Шун впери поглед в Небесния принц. - Трябва да ме изслушате, Сине на небето. Дойде време да напуснете Забранения град. Не можете да излезете пред червените дяволи във вашето положение. Физическото ви здраве символизира здравето на тази велика страна. Вие сте болен, защото страната е болна. Трябва да изоставим Великото вътре и да намерим убежище в Северната родина.

- Нима съветвате Сина на небето да избяга от трона си? - обади се Цъ Си.

- Синът на небето трябва да се излекува, преди да бъде изложен на отровното присъствие на червените дяволи. Изцелението му трябва да се състои в дома на предците му, където може да получи лечение за неразположението си.

- За да се излекува, императорът трябва първо да излекува страната си - отвърна Цъ Си. - А той не може да го направи оттатък Великата стена. Силата му ще намалее с разстоянието. Той трябва да остане тук и да преговаря. Подобно на плуг без палешник, земята не може да бъде орана без Сина на небето.

Сиен Фън вдигна немощна ръка във въздуха.

- Взех решение - едва чуто рече той. Жълтеникавата му кожа лъщеше от пот. - Ще посетя земите на предците си, за да се излекувам. Синът на небето каза.

Су Шун се поклони.

- Трябва да заминем за манджурския дворец в Дзъхол незабавно. Бързането е най-големият ни съюзник, ако искаме да оздравеете, Небесни принце.

- И какво ще кажем на мъжете и жените на Пекин? - мрачно попита Цъ Си. - Че ги изоставяме точно тогава, когато сме им нужни ли? Че Великото вътре вече не е в безопасност? Червените дяволи ще оглозгат Пекин, ако повярват, че сте избягали от страх. Ще обезчестят тази земя и хората ѝ без вашата защита, Сине на небето.

Състраданието към народа беше най-убедителният аргумент, който можеше да извади Цъ Си. Но съдейки по изражението на Небесния принц, той изобщо не се трогна от думите ѝ. Беше по-загрижен да бърше избилата на челото си пот.

- Ако оставим Великото вътре без охрана - официално рече принц Кун, - червените дяволи ще ограбят града също толкова сигурно, колкото ястреб улавя зайче. Трябва да останем, Сине на небето. Трябва да останем и да браним народа си.