Кристофър Райд - Последната императрица

Час по час китайските редици биваха посичани, докато напредваха доблестно да смажат нашествениците. Но по-съвършените пушки на съюзниците им позволяваха да стрелят на разстояние, което китайските генерали по принцип смятаха за безопасно. В резултат на това бойният дух бавно се изпаряваше.

- Синеокият е проклел тази страна - тихо прошепна Сенге Ринчен. Куршумът се беше забил дълбоко в костта и от голямата загуба на кръв му се виеше свят. Все така яхнал раненото си пони, завит в тъмносиньо наметало, Ринчен бе пребледнял и с отпуснати рамене. Беше се оттеглил сред хълмовете, за да наблюдава несгодите на армията си.

Червените дяволи най-сетне напуснаха първоначалните си позиции и продължиха през хиляди трупове към моста Осем ли. С концентрирана атака пробиха цинските линии в посока към Чан Чиа-уан. Татарите започнаха да се събират на групи, като продължаваха да оказват рехава съпротива с мускетите и лъковете си, но оръжията им не можеха да се сравняват с точността на новата огнева мощ на съюзниците. Окопалите се резерви изведнъж се оказаха в пълен хаос, когато батальон пенджабци плени една от защитните батареи на Цин. С всяка изминала минута в татарските редици зейваха нови дупки. Цялата цинска защита започна да се огъва и да отстъпва от Чан Чиа-уан към реката. След това дойде вестта, че генерал Шън Пао е паднал мъртъв при моста Осем ли и остатъците от Императорската гвардия бягат към Пекин.

- Всичко е изгубено - рече Ринчен.

Той извади от ножницата окървавената сабя на великия си предшественик и заби острието в пръстта пред понито си.

- Свирете отбой - задъхано нареди и посрамен обърна гръб на битката. Шансът му за слава беше отминал. Съдейки по дисциплината на варварите, стрелата му не беше убила синеокия. Предателят беше жив, това бе толкова сигурно, колкото и поражението. Ринчен реши да събере останалите си хора и да се измъкне към хълмовете на Монголия, където да ближе рани и да планира отмъщението си, колкото и малко вероятно да изглеждаше то.

Междувременно китайската защита беше обърната в бягство.

Въпреки това съюзниците продължиха преследването в продължение на повече от три километра, като избиваха колкото се може повече противници. Врявата на бойното поле внезапно се смени с тишина, след като и последната пушка замлъкна и победата на Елгин бе сигурна. Пътят към Пекин вече беше открит и застлан с безбройните трупове на паднали войници. Най-голямата перла на Средното царство се виждаше каго блестящо петънце на петнайсетина километра отгук.

Лорд Елгин насочи коня си към сър Хоуп и Рандъл, които още оглеждаха района с далекогледите си.

- Победата е наша! - избоботи той.

- Най-великата колониална победа на всички времена! - възкликна сър Хоуп. В стелещата се над бойното поле тишина той се обърна към Рандъл. - Днес направихме страхотен дует, господин Чен.

- Честта е изцяло ваша - отвърна Рандъл. - Моля ви само за едно. - Той погледна лорд Елгин в очите. - В никакъв случай не влизайте в Забранения град. Зная, че имате силата да завладеете Пекин, ако го пожелаете. Но ние имаме уговорка и аз очаквам да я почетете.

Лорд Елгин се усмихна криво.

- Император Фен ще се поклони пред мен. И ако пожелая, Китай ще стане колония на Обединеното кралство. Времето ще покаже.

- Уговорката ни не беше такава - каза Рандъл, като се опитваше да овладее яростта си. - Градът трябва да остане под китайско попечителство.

Елгин присви очи.

- Докато Хари Паркс не ми бъде върнат, не изключвам нищо. Намерете го и тогава ще обсъдим условията.

Тактиката на Рандъл беше осигурила решителна победа, но с това бе създала и чудовище, което имаше потенциала да унищожи всичко, което беше дошъл да защитава.

- Ще изпълните исканията ми - решително заяви той. - Защото както ви помогнах, така може да се случи и точно обратното.

Потресените физиономии на лорд Елгин и сър Хоуп бяха свидетелство за изненадата им от заплахата на Рандъл.

- Как смеете! - възмути се Елгин.

- Вие как смеете! - отвърна му Рандъл. - Виждате ли труповете, осеяли тази касапница? Това бяха горди мъже, вдигнали се да защитят страната си. Бащи, братя, синове и съпрузи. А сега са мъртви. Никога няма да се върнат при семействата си. За тях няма отмяна на присъдата и втора възможност. Вижте какво завладяхте... петнайсет километра пропита с кръв земя. Не забравяйте това - утре, ако прекалите, на тяхно място можете да сте вие и вашата армия. Нуждаете се от съюзници, лорд Елгин. И аз съм един от тях.