Кристофър Райд - Последната императрица

Г. М. приглади чаршафите си с крехките си ръце.

- Позволете да ви задам един важен въпрос, господин Даулинг. Когато отново се изправите лице в лице с господин Чен, какво смятате да правите?

- Бележките към мисията казват точно какво трябва да направя - направо отвърна Уилсън.

- Не можете да победите господин Чен в ръкопашен бой.

- Наясно съм с това - каза Уилсън.

- Какво ще правите, ако той ви атакува?

- Ще се придържам към точките на мисията - просто отвърна той.

- Уменията на господин Чен са неизмерими - каза Г. М. - И неуязвимостта му добавя допълнителни трудности.

- Обмислих всички тези фактори - отвърна Уилсън и премести поглед върху Минерва. - Не се съмнявам, че Рандъл ще бъде добре подготвен. Живял е в Китай четиресет години, като със сигурност през цялото време е тренирал. Лоялността му към мен ще бъде само далечен спомен, така че не очаквам никаква милост.

- Джаспър не смята, че можете да успеете - каза Г. М.

- Победата не се изчерпва само със способността да се биеш - отвърна Уилсън.

- Кога ще бъдете готов за прехвърлянето? - попита Г. М.

- Мога да ти покажа последните данни за промените, за да видиш колко сериозно е станало положението - намеси се Дейвин. - Изглежда, че тази реалност и онази от миналото - той задвижи едновременно двете си ръце пред себе си - са свързани помежду си по някакъв начин. Колкото по-скоро...

- Дейвин, моля те, млъкни - прекъсна го Уилсън. - Не съм сигурен кога ще бъда готов.

- Бъдете по-конкретен - отбеляза Г. М.

- Трябва да се подготвя - отвърна Уилсън. - А не зная колко време ще отнеме това.

- За дни ли говорим или за седмици? - попита Джаспър.

- Не съм сигурен - каза Уилсън. - Но от прехвърлянето няма смисъл, ако не бъдат осигурени добри шансове за успех. Рандъл е имал четири десетилетия да се усъвършенства, докато ние разполагаме със съвсем малко време. Затова трябва да бъдем съобразителни.

- С всеки изминал ден здравето ми се влошава - призна Г. М.

- Ако не успея, няма да се върна - каза Уилсън. - И тогава ще бъдете в безизходица.

- Той просто е труден човек! - изсумтя Джаспър. - Не му пука дали ще оживееш или не. Очевидно е. Трябва да намерим друг начин. Господин Даулинг не е лоялен...

Г. М. вдигна немощната си ръка.

- Млъкни, Джаспър. Господин Даулинг знае какво прави. - Той погледна Уилсън. - Предполагам, че ще искате да тренирате с учителя Лъ Дан?

Уилсън кимна.

- Да. Вече е уредено.

- Мисля, че това е мъдър ход. Както сам казахте, трябва да бъдат осигурени добри шансове за успех. - Г. М. кимна на Минерва и тя пристъпи напред. - След като коригирате историята - каза Г. М., - което не се съмнявам, че ще направите, ви моля да обмислите една молба. Това е кристален съд от Ген-ЕП материал.

Минерва му подаде малката цилиндрична стъкленица. Уилсън много добре усети краткия физически контакт, докато вземаше съда от ръката ѝ.

- Ако сметнете за подходящо и ако сте в състояние - продължи Г. М., - моля да върнете съда в „Ентърпрайз Корпорейшън“, пълен с мъзга от Дървото на живота.

- Ще бъда откровен - отвърна Уилсън. - Моите уважения, Г. М., но не съм сигурен дали ще бъда в състояние да ви донеса еликсира.

Г. М. отново приглади чаршафите.

- Моля ви единствено да обмислите внимателно молбата ми. Осъзнавам, че не съм в силна позиция. И както можете да си представите, изпитвам трудности да приема този факт. Но ще ви кажа следното. Вярвам, че ще вземете правилното решение и каквото и да е то, ще го подкрепя.

Погледът на Уилсън се спря върху съда в ръката му. Беше много лек и изглеждаше доста як - нямаше да се счупи, ако го изпусне. В единия си край имаше метална игла и капачка.

- Вътре има вакуум пета степен - със сериозен глас каза Дейвин. - Когато забиете иглата в дървото, съдът ще се напълни автоматично.

Уилсън прибра стъкленицата в джоба си.

- Предполагам, че срещата приключи. Ще ви съобщя веднага щом съм готов за прехвърлянето. Не се безпокойте, Г. М., ще имам предвид времето за подготовка и как ви се отразява то.

- Благодаря - отвърна той.

- Искате ли да обсъдим договор? - попита Джаспър.

- Ще направя това безплатно - отвърна Уилсън. - Заради себе си и заради Рандъл.

- Мога ли да дойда с теб? - неочаквано се обади Минерва. - Мога да ти помогна с подготовката.

Всички като че ли се изненадаха от въпроса ѝ, но Уилсън прие, че това е поредната сцена, която им е наредено да изиграят. Минерва отметна кичур коса от лицето си. - Моля те, дай ми шанс да се докажа пред теб. Онова, което ти казах в лабораторията, е самата истина. Никога не съм те лъгала относно чувствата си.