Кристофър Райд - Последната императрица

- Андре и Джаспър са променили точките на мисията по искане на Г. М. - каза професорът. - Тревожели се, че няма да могат да те контролират. И така са изпратили в миналото неподходящия човек... и историята се променя.

- Не трябваше да си включвам таблета - каза Уилсън, загледан към яхтклуба.

- Не е време за шеги.

- Даваш ли си сметка какво означава това? - попита вече смутеният Уилсън. - Рандъл е бил пратен в миналото с ключа към безсмъртието. - Той посочи в далечината, а гласът му трепереше от емоции. - И негов съюзник в миналото е жена, известна по целия свят като най-жестокия, коварен и изобретателен водач, живял някога.

- Зная, Уилсън. Точно затова съм тук. И докато ти съобщавам лошите новини, ще ти кажа, че не можеш да се върнеш в хиляда осемстотин и шейсета. Само един човек може да бъде прехвърлен през портала на Забранения град и Рандъл вече го направи.

- Тогава как ще се върна в миналото?

- В началото на хиляда и деветстотната се отваря друг портал в Мачу Пикчу в Перу. Той е единственият път обратно до онзи период според бележките на Ездра.

- Но ти каза, че през тази година Рандъл разполага с армия от един милион войници!

- И всеки от тях се смята за безсмъртен - добави професорът.

- Това не може да стане - промърмори Уилсън с изцъклени от тревога очи. - Дори с моето омега програмиране проблемът е станал прекалено голям. - В гласа му се долавяше неподправен страх. - Не можем ли да направим прехвърляне по-рано от Рандъл и да сложим край на всичко, преди изобщо да се е случило?

- Бележките на мисията от свитъците също се променят, Уилсън. По някакъв необясним начин сега те постановяват, че ти, истинският Надзирател на мисия Ездра, трябва да минеш през портала на Мачу Пикчу през хиляда и деветстотната година. Бележките описват точно какво трябва да направиш, за да сложиш край на Въстанието на боксьорите.

- Бележките на мисията се променят?

- При това всеки ден - каза професорът. - Изумително, нали?

Уилсън седеше с увиснала челюст, поразен от чутото.

- Ти си Надзирателят, Уилсън. Не можеш да промениш това.

Уилсън погледна професора в очите.

- И двамата знаем, че единствената причина да сме тук е в това, че Г. М. вече осъзнава, че няма да получи еликсира на живота. Точно затова иска да замина - за да му го донеса.

- Само ти ще решиш дали да донесеш еликсира от миналото, Уилсън. Никой друг. Но си помисли следното - ако не заминеш, Рандъл може да отклони историята до такава степен, че всичко да се промени и това - професорът посочи около себе си - да изчезне. - Той погледна отново към Уилсън. - В това число и ние двамата с теб.

- Г. М. и Джаспър заслужават да горят в ада заради стореното - заяви Уилсън.

- Абсолютно съм съгласен с теб. Но ще трябва да се върнеш в миналото, Уилсън. Просто нямаме никакъв друг избор.

Калифорния, Америка

Пристанището на Сан Диего

19 ноември 2084 г.

15:30 ч. местно време

114 дни след началото на мисия Ездра

Като знак на капитулация Г. М. доплава в Сан Диего на борда на атомната си яхта „Ентърпрайз Корпорейшън". Блестящият, дълъг 150 м бегемот изглеждаше като океански лайнер в сравнение с другите кораби в пристанището, а яхтата на Уилсън приличаше на малка играчка, когато двата съда се озоваха един до друг. „Ентърпрайз Корпорейшън“ беше толкова огромна, че върхът на мачтата на Уилсън едва достигаше до капитанския мостик.

Професор Оутър увещава Уилсън да го последва по коридора към президентския апартамент.

- Хайде, да приключваме с това - каза той.

Уилсън го изгледа свирепо.

- Срещаме се прекалено рано с Г. М. Склонен съм да кажа нещо много оскърбително.

Професорът се усмихна.

- Още по-добре - рече той и отвори двойната врата.

Луксозният апартамент бе окъпан в следобедната светлина, която се изливаше през високите от пода до тавана прозорци. От другата страна на стъклената стена заливът на Сан Диего искреше в яркосиньо, а гледката от тази височина беше съвсем различна от онази, която виждаше Уилсън от палубата на собствената си лодка.

През последните двайсет и четири часа той беше прочел точките на мисия Ездра и бе открил, че наистина се променят. Но едва когато отиде в библиотеката на Сан Диего, взе една хартиена книга и прочете за Въстанието на боксьорите, разбра със сигурност, че историята наистина се е променила. По предложение на професор Оутър той потърси информация за Сенге Ринчен и Чарлз Гордън. Ринчен не беше умрял при крепостите Дагу, както би трябвало да стане, а Гордън не напуснал Китай след подписването на Пекинската конвенция от 1860 г. Като по чудо двамата постъпили на служба при императрица Цъ Си, станали генерали в армията ѝ и изиграли основна роля при потушаването на въстанието на тайпините две години по-късно.