Кристофър Райд - Последната императрица

- Предполагам, че си обиколил целия свят, ако се съди по тена и брадата ти.

- Целите Кариби, ако трябва да сме точни.

- Това обяснява защо не успяхме да те засечем по кредитните ти карти - обяви професорът, сякаш правеше епохално откритие. - Там нямат автоматични системи, нали? Както и да е, разбрахме къде си чак след като пристигна в Акапулко.

- Кои всъщност сте тези вие ? - попита Уилсън.

- Първо искам да ти кажа, че ти прощавам за онази история с Минерва. - Професорът отпи още една глътка. - Нямаше начин да ѝ устоиш. Сега го разбирам. Било ѝ е наредено от Г. М. да се сближи с теб... Горкият нещастник.

- Кои сте вие ? - повтори въпроса си Уилсън.

- Тя е умна и красива и желаеше тялото ти, бог знае защо. Пък и в края на краищата, ти си просто човек, при това мъж. Както и да е, прощавам ти. Тази история е зад гърба ни. И тъй, за бъдещето...

- Кои сте вие? - за трети път попита Уилсън.

Професорът го изгледа особено.

- Май престоят на тъпата ти платноходка те е направил опак, а? - Той се усмихна. - Но си прав да си подозрителен. Точно тук става интересно . Разбираш ли, вече работя за Г. М.

- Кажи ми, че се майтапиш.

- Да ти приличам на шут? Всъщност не отговаряй. Както и да е, май си имаме известен проблем с Рандъл.

- Не проявявам интерес - каза Уилсън и отмести поглед. - Всичко това е зад гърба ми.

- Трябва да ме изслушаш, Уилсън. И да си помислиш защо изобщо работя за такъв покварен и егоцентричен тип като Г. М. Познаваш ме, не мога да бъда наречен най-доверчивият човек на света. Всъщност самият ти навремето ме нарече сериен циник. Така че трябва да има основателна причина да съм тук, нали?

- Всеки може да бъде купен - каза Уилсън.

Професорът започна да се смее, сякаш никога не бе чувал по-смешно нещо.

- Не, не, изобщо не става дума за пари, уверявам те! - И в следващия миг стана съвсем сериозен. - Свързано е със свитъците от Мъртво море. Те се променят , Уилсън. Но щом не искаш и да чуеш за това, няма значение - каза той и се загледа в далечината.

- Как така се променят?

- Не, не. Пий си кафето и се наслаждавай.

- Стига, професоре. Не прави нещата по-трудни, отколкото е необходимо.

Професорът се наведе напред. Лицето му отново беше сериозно.

- И не става въпрос само за свитъците. Като че ли самата история се променя. И най-вече китайската история. Мисия Ездра е излязла от релси и Рандъл няма да се върне в „Ентърпрайз Корпорейшън“ поне докато сме живи.

- Как така няма да се върне?

- Ами... открихме негова снимка.

- И какво от това?

- Направена е трийсет и девет години след времето, в което го изпратихме.

Уилсън усети как го побиват тръпки.

- Рандъл Чен е замесен в един бунт, известен като Въстанието на боксьорите.

- Прочел съм всичко за Китай и никога не съм чувал за Въстанието на боксьорите.

- Защото историята се пренаписва направо под краката ни, Уилсън - през последните две седмици. С отклоняването си от точките на мисията Рандъл Чен я променя . - Гласът на професора беше искрено настойчив. - Открихме негова снимка, със сините очи и всичко останало, направена през хиляда осемстотин деветдесет и девета в околностите на Пекин.

- Откъде си сигурен, че е истинска? - попита Уилсън. - Може да е фалшификат. Пък и по онова време би трябвало да е към седемдесетте. - Уилсън скръсти ръце на гърдите си.

- Да не би да си мислиш, че не го знам? - каза професорът и поклати глава, сякаш разговаря с малоумник. - Ще ме изслушаш ли или не?

Уилсън никога не беше виждал професора толкова сериозен.

- Добре, продължавай - най-сетне отвърна той.

- Снимката е била направена от журналист по време на някаква странна церемония на бойни изкуства в провинция Хебей през хиляда осемстотин деветдесет и девета югозападно от Пекин. Заснет е човек, наричащ себе си Учителя - човек, който повел Средното царство във война, каквато светът никога не е виждал. Целта му била да убие всеки чужденец в Китай, до последния човек. Свикал повече от един милион китайски селяни в своята „боксьорска“ армия и наредил чуждите посолства в Пекин да бъдат обсадени. В отговор Великите сили, тоест британци, французи, германци, руснаци, италианци, австралийци, японци и американци, мобилизирали войските си, за да освободят своите граждани. Китай щял да бъде нападнат безмилостно от петдесет и пет хилядна армия и над четиристотин кораба. И точно тогава императрица Цъ Си обявява война на целия свят.

- А стига бе - промълви Уилсън.

- Казвам ти самата истина, Уилсън. Всеки от неговите боксьори вярва, че е неуязвим за куршумите и сабите на който и да било чуждоземен дявол. Мислят си, че не могат да бъдат убити. Помисли за момент какво означава това.