Кристофър Райд - Последната императрица

- Радвам се да ви видя отново - тихо рече Рандъл.

Хари пусна завесата и залитна назад, толкова голям бе шокът му. Пое си дълбоко дъх и повдигна отново завесата.

- Би трябвало да сте мъртъв.

Тялото на Рандъл скриваше императрицата от погледа на Хари.

- Ще ви трябва нещо повече от куршуми, за да ме убиете - прошепна той. - Съветвам ви да се върнете при лорд Елгин и да му кажете да уважи договора, за който се разбрахме - всяка точка. Мислите си, че контролирате положението, но се лъжете. Свалите ли завесата, историята ще запомни моята роля в тези събития, а не вашите. - Рандъл замълча, за да даде възможност на Хари да осмисли чутото. - А сега ме оставете... и проявявайте уважение през цялото време.

Хари пусна завесата с физиономията на човек, който току-що е видял призрак. Обърна се и се върна през залата до лорд Елгин, за да зашепне в ухото му.

- Как така жив? - изрева лорд Елгин, скочи невярващо от стола си и започна да скубе грамадните си бакенбарди. - Той трябваше да е...

Хари успя да го прекъсне насред изречението и трескаво му зашепна за последиците от присъствието на синеокия на срещата.

- Не може да е същият, който е бил прострелян в Летния дворец - прошепна в отговор лорд Елгин. - Невъзможно!

- Можете да пратите и капитан Чарлз Гордън — обади се принц Кун.

Думите му предизвикаха смут сред офицерите и те избутаха Гордън отпред, докато лорд Елгин и Хари Паркс си шепнеха тревожно. Дори сър Хоуп се опитваше да се присламчи по-близо и да разбере какво става.

Накрая Гордън приближи жълтата завеса и бавно я отдръпна.

Рандъл Чен стоеше от другата страна.

- Казах ти, че Летният дворец не бива да бъде унищожаван. Явно не си успял да предадеш съобщението ми.

- Но... нали ви застреляха? - запелтечи капитан Гордън. - Как е възможно?

- Предсказанията, които направих за бъдещето ти, са верни - заяви Рандъл. - Крале и кралици ще познават името ти, Чарлз Гордън. А сега се върни при лорд Елгин и му кажи, че съм точно същият.

Завесата се спусна и Цъ Си сложи ръка на рамото на Рандъл.

- Изкара им акъла - развеселена каза тя.

Когато капитан Гордън прошепна потвърждението си на Хари и лорд Елгин, двамата се спогледаха невярващо. Отчаяният въпрос „Напълно ли сте сигурен?“ се чу над всеобщото мърморене.

- Залагам живота си - отвърна капитан Гордън и отдаде чест на старшите офицери.

Лорд Елгин оправи дебелия си шинел и изпъчи гърди.

- Желая също да ми бъде разрешено да приближа завесата - уважително каза той. Когато искането му бе удовлетворено, той предпазливо приближи жълтата коприна и леко я отдръпна.

Рандъл посрещна със суров поглед бившия си съюзник.

- Ще изпълните условията на уговорката ни - твърдо каза той. - Ще подпишете съглашението в настоящия му вид и ще напуснете незабавно тези земи. Точно това ще направите.

- Но вие би трябвало да сте мъртъв! - прошепна Елгин.

- Да ви приличам на призрак? - отвърна Рандъл. - А сега пускайте завесата и подписвайте. Ако го направите, историята ще ви запомни с добро, а не просто като крадеца, плячкосал Летния дворец. Баща ви така и си остана запомнен с плячкосването на Партенона. Съветвам ви да не опитвате да повтаряте примера му. Правя ви още една услуга, лорд Елгин, а вече ви направих достатъчно. Ако разкриете участието ми във всичко това, историята ще говори за моята роля в тези събития, ролята на загадъчния синеок китаец. А вие ще бъдете запомнен просто като моя марионетка.

На челото на лорд Елгин избиха едри капки пот и той се помъчи да се избърше с ръкав.

- Но как е възможно да сте жив?

- Тук действат сили, които не разбирате, лорд Елгин. Единствено аз имам властта да давам и отнемам живот. Спечелихте на бойното поле, защото бях там да напътствам вас и хората ви. Вие сключихте сделка с дявола и аз съм тук да си взема обещаното. Бъдете благодарен, че не съм в настроение да раздавам възмездие заради жалкото ви нападение срещу Юан Мин Юан. - Рандъл посочи през завесата. - Времето за въпроси изтече. Подписвайте незабавно договора и разкарайте армията си от този велик град.

Лорд Елгин отстъпи назад и пусна завесата.

Върна се бавно на стола си със зашеметена физиономия.

- Някой да ми даде перо - най-сетне каза той. Когато нареждането му бе изпълнено, топна върха и надраска подписа си върху хартията от името на кралица Виктория.

Втората опиумна война приключи.

Калифорния, Америка

Пристанището на Сан Диего