Кристофър Райд - Последната императрица

Сетивата и тялото на Рандъл се бяха подобрили дра- матично, след като беше пил от мъзгата на Дървото на живота. Можеше да мисли по-ясно, да скача по-високо и да удря по-силно, отколкото преди; дори не му беше нужно да спи повече от няколко часа на денонощие. Беше жалко, че престана да пие, но знаеше, че нараняването на дървото беше грешка. Беше видял кипариса след възстановяването си. Там, където евнухът Ли-Джан бе пробил кората му, се беше образувал огромен тумор.

Един воин евнух приближаваше отзад и Рандъл чуваше стъпките на полумъжа, сякаш стъпваше тромаво върху сухи съчки.

- Какво има? - попита, без да се обръща.

- Лорд Елгин приближава Залата на церемониите - отвърна пискливият глас. - Императрица Цъ Си настоя да тръгнем незабавно.

Седнала в удобния си стол от палисандрово дърво зад завесата в дъното на Залата на церемониите, Цъ Си бе положила елегантната си ръка в скута на Рандъл. Тъй като при тях беше полутъмно, можеха да виждат просторната зала, но хората отвън не виждаха зад завесата.

Принц Кун седеше търпеливо на подобен стол от другата страна на завесата, с лице към безбройните редици маси с алени покривки, на които бяха насядали британските и френските офицери, за да станат свидетели на подписването на историческото съглашение. Самата зала представляваше занемарена постройка с колони, водеща към просторен двор в южната част на Китайския град. В нея нямаше и следа от ориенталското великолепие на Забранения град. Дори огромният навес, опънат на открития покрив, за да прави сянка, беше от по-некачествена коприна и бе силно избелял и накъсан на някои места.

Лорд Елгин пак се забави, принуждавайки принца отново да чака, докато хората му претърсят района за евентуална засада или заложени експлозиви. Когато се увери напълно, че всичко е наред, Елгин се появи с огромна помпозност и тържественост. Съюзническият контингент влезе с марш в открития двор и се разгърна наляво и надясно, докато лорд Елгин, сър Хоуп с характерната му накуцваща походка и Хари Паркс продължиха в центъра. През цялото време от другата страна на стените се чуваше „Боже, пази кралицата“.

Кръвта на Рандъл се смрази, когато видя арогантния британец да върви през откритата зала, изпъчил гърди. Погледът на дебелака се спря върху мръсните колони на сградата, после върху безбройните редици мандарини покрай отсрещната стена. Той пристъпи към централната маса и прегледа набързо прилежно подготвените документи, след което се обърна презрително към принц Кун.

- Това ли е най-добрата сграда, която можете да предложите за подписването на такъв важен договор? - пренебрежително попита.

Принц Кун беше видимо изнервен, докато се изправяше. Не само че се тревожеше да не оскърби делегацията, но и никога не беше виждал толкова много чужденци на едно място и косматите им лица го плашеха.

- Важното е да подпишем договора - прошепна Цъ Си зад завесата.

Принц Кун повтори думите.

- Кой е зад онази жълта завеса? - изрева лорд Елгин, когато чу шепота.

- Моят съветник - отвърна принц Кун.

- Настоявам да разбера кой е той!

- Не мога да ви кажа - тихо рече принц Кун.

Лорд Елгин тропна с крак.

- Армията ми завладя тези земи! - изрева той. - Сега аз съм вашият господар и ще изпълнявате заповедите ми! - Елгин се обърна към сър Хоуп. - Незабавно свалете онази завеса.

- Възразявам - тихо се обади Хари. - Отзад със сигурност е императрица Цъ Си. Трябва да проявим уважение и да оставим завесата на мястото ѝ.

Лорд Елгин завъртя дебелия си врат към главния преговарящ.

- Времето на любезностите приключи. Свалете завесата!

- Можете да погледнете зад завесата, но не бива да я махате - плахо рече принц Кун, повтаряйки думите, прошепнати му от Рандъл.

- И откъде да знам дали това не е някакъв капан? - арогантно попита Елгин.

- Можете да пратите някого от хората си - прошепна Рандъл. - Хари Паркс.

Принц Кун прилежно повтори дословно думите му.

Хари знаеше, че следва да проявят уважение към копринената завеса, и в последвалата кратка дискусия той умоляваше лорд Елгин да се съгласи. Главнокомандващият седна тежко на стола си.

- Хари Паркс ще погледне незабавно зад завесата! И да сме наясно, принц Кун, ако не ми хареса как вървят преговорите, ще наредя завесата да бъде премахната!

Хари оправи костюма си, вирна брадичка и закрачи решително към палисандровия стол на принц Кун. Беше му любопитно да види с очите си лицето на императрица Цъ Си, която се славеше като най-голямата красавица на Изтока. Той се поклони с уважение на принц Кун и предпазливо дръпна жълтата завеса. Изобщо не очакваше да види лицето, срещу което се озова. Сините като сапфири очи на Рандъл Чен се взираха пронизващи в него.