Кристофър Райд - Последната императрица

- Не сградите и градините го правеха специален за мен. Построяването му беше завещание от предците ми. Душата на Канси и Циенлун е разбита завинаги. - Тя неочаквано му се усмихна. - Но утехата ми е, че ти си жив, слава на Бога дракон. Това ми е достатьчно.

Рандъл също не се опита да скрие усмивката си. Мисълта, че е оцелял, го изпълваше с трепетна възбуда. Дори не си позволяваше да си помисли дали е постъпил правилно, като е използвал еликсира. Беше жив и това бе единственото, което имаше значение.

- Възстановяването ти е забележително - каза Цъ Си, докато плъзгаше показалец по ръката му. - Ако не го бях видяла с очите си, нямаше да повярвам.

Рандъл си спомни усещането, когато пиеше златната мъзга - сякаш милион пеперуди пърхаха с крилца в тялото му.

- Това е Дървото на живота - каза тихо той, сякаш не искаше никой да го чуе. - И макар да съм натъжен, че ликвидира толкова много евнуси, за да защитиш тайната ни, нямаше друг избор. Това е жизнена сила с огромно значение.

Цъ Си наклони глава настрани, сякаш се мъчеше да прочете мислите му.

- Ще се наложи ли да премахнеш по същия начин и мен, Синьо око? След като и аз вече знам тайната ти?

Рандъл се загледа в прекрасното ѝ лице.

- А не трябва ли аз да се замисля дали ти не искаш да ме премахнеш?

Цъ Си го погледна в очите.

- Няма за какво да се страхуваш от мен. Мога да бъда отличен съюзник, ако знам истината. Но трябва да разбера всичко , за да мога да защитя адекватно двама ни... и кипариса.

- Истината има много страни - отвърна Рандъл.

- А включва ли подробности около това защо трябва да замина за Дзъхол?

Рандъл се замисли за момент.

- Да, и това също.

- И какво трябва да направя, за да стана достойна за това невероятно знание?

- Да го обсъдим вътре - каза Рандъл. Погледът му се плъзна по тялото ѝ. - Време е да консумираме подобаващо партньорството си.

- Първо ще ми кажеш за пътуването до Дзъхол - отсече Цъ Си. - После ще си получиш наградата.

- Трябва да заминеш за Дзъхол точно след четиринайсет дни - каза Рандъл. - В деня след пристигането си ще имаш аудиенция със Сиен Фън. Той ще бъде много слаб, измъчван от ужасни стомашни болки и жълтеница. - Рандъл отпи глътка вода от една от кристалните чаши на масата от палисандрово дърво. - Синът на небето няма да те посрещне с отворени обятия. Всъщност ще се държи доста враждебно. Репутацията ти ще е вкиснала като четиридневно мляко. Ще бъдеш наругана, защото не си могла да спреш ордите на червените дяволи. И заради унищожаването на Летния дворец.

- Тогава защо да отивам?

- За да придобиеш единственото от притежанията на Сиен Фин, необходимо, за да си осигуриш регентството над Средното царство.

- И какво е то? - попита тя.

Рандъл избърса с кърпа потта от гърдите и раменете си.

- Каква ще бъде наградата ми, ако ти кажа?

Цъ Си стоеше абсолютно неподвижно.

- Ти се върна от мъртвите заради мен. Заслужаваш всичко, което мога да ти дам. - Тя бавно разкопча дрехата си и я остави да се разтвори. - Хайде да влезем вътре и да се погрижа за нуждите ти, но първо довърши разказа си.

Рандъл зяпаше извивките на тялото ѝ под мъгливото небе.

- Когато отидеш в Дзъхол, ще трябва да доставиш удоволствие на болното и слабо тяло на Сиен Фън, за да постигнеш целта си.

Цъ Си си спомни миризмата на потта на Сина на небето и как с напредването на болестта бе завоняла на гранясало, също като дъха му.

- Няма да ми хареса, но той е мой съпруг и ще направя всичко, което поиска от мен - рече тя.

- А това, че ми се отдаваш сега, също ли е твой дълг?

Цъ Си се усмихна.

- С теб също сме партньори, Рандъл Чен. Подобно на брачната връзка, ние споделяме дори нещо по-голямо. Тайната на Дървото на живота и силата, която върви с нея. Това ме прави твоя съпруга в тези така сложни обстоятелства. И аз съм тук, за да ти доставя удоволствие.

Рандъл се замисли какво трябва да изтърпи Цъ Си, когато отиде в Дзъхол. Изобщо нямаше да е приятно. Състоянието на черния дроб на Сина на небето се влошаваше много бързо и той вече беше само кожа и кости, но сексуалният му нагон си беше наред.

- Ще трябва да задоволиш Сиен Фън още един последен път - каза Рандъл. - След това ще се освободиш от него, защото той ще бъде мъртъв след трийсет и два дни.

- А колко пъти трябва да любя теб ! - попита Цъ Си, без изобщо да се изненада от пророчеството за смъртта на съпруга си.

- През следващите четиринайсет дни ще ме любиш двайсет и осем пъти - отвърна той, сякаш сериозно бе обмислял броя.