Кристофър Райд - Последната императрица

Цъ Си се канеше да заповяда Гъндзун да получи десет удара с камшик, но в този момент Рандъл тихо изстена. Изумителните му сини очи се обърнаха към нея.

- Прави каквото ти казвам - тихо рече той с пълна с кръв уста.

Цъ Си се наведе плътно до него.

- Всичко каквото кажеш - прошепна тя.

Едва успя да чуе думите му.

- Никакви въпроси. Обещай ми.

- Обещавам - отвърна тя.

Всички от леглото бяха втрещени, че раненият изобщо е в състояние да говори.

- Намери кипариса... известен като Дървото на бучки. Близо до Павилиона на постоянната слънчева светлина.

- Зная кое е дървото - отвърна Цъ Си. - Но защо искаш да...

Рандъл се намръщи и цялото му тяло потръпна.

- Млъкни! - изпъшка той и стисна зъби, за да не изкрещи. - Никакви въпроси. Вземи купа, чук, тесен стоманен шип. - Той се намръщи отново. - Пробий кората на дървото. Ще потече мъзга... - Рандъл сграбчи ръкава на Цъ Си с окървавената си ръка и се огледа, сякаш е обграден от ужасяващи призраци. - Не изпускай нито капка. - Намръщи се отново. - Десет капки, запуши дупката с разтопена смола.

- Ще бъде изпълнено - отвърна Цъ Си. - Но какво да правя с мъзгата?

Дишането на Рандъл се забърза, очите му се подбелиха, мускулите му затрепериха, сякаш щеше да получи епилептичен припадък.

- Една капка в устата ми. Една на корема. - Рандъл изскимтя. - Най-безценното...

Цъ Си чакаше да чуе края на изречението, но Рандъл отново изгуби съзнание. За момент тя остана на колене, като се чудеше защо последното му желание е точно такова. Но познаваше достатъчно този човек, за да разбере, че мъзгата явно е важна.

- Доктори, ще останете с пациента - каза Цъ Си, докато се изправяше. - Ако напусне този свят преди да се върна, ще го последвате незабавно. - Обърна се към великия си евнух Ли-Джан. - Чу го. Купа, шип, чук. След пет минути при кипариса! Когато стигна там, смолата да е готова.

- Да, Ваше Височество - отвърна пискливият глас.

Цъ Си вървеше бързо през Императорските градини, разкъсвана от съмнения относно онова, което ѝ беше заръчано. Защо му беше на Рандъл да иска подобно шантаво нещо? Възможно ли бе дървото да има някакви вълшебни свойства? Тя знаеше кой точно кипарис има предвид Рандъл. Градинарите го наричаха Дървото на бучки, защото кората му беше покрита с необичайни тумори. Цъ Си отдавна щеше да отсече старото растение - беше плашещо грозно, - но се твърдеше, че било любимото дърво на могъщия Циенлун, а преди него на могъщия император Юнлъ от династията Мин. Юнлъ беше архитектът и строителят на Забранения град, преместил столицата на Средното царство от Нандзин в Пекин през 1421 г. Той издигнал най-могъщата крепост-дворец на света точно на мястото, където Кублай хан построил зимната си столица Ханбалик през 1267 г. Според легендата получил плановете от монах, спуснал се от небето специално за целта.

Слънцето вече бе високо в небето и Цъ Си забеляза сенките, хвърляни от дърветата върху съвършено обработените плочи на настилката. Дървото на бучки растеше недалеч от Залата на имперския мир, която се намираше на централната ос на Забранения град. Евнухът Ли-Джан изтича с префърцунената си походка покрай Цъ Си, за да стигне до кипариса преди нея. В ръцете си носеше торба с инструменти, които дрънчаха на всяка къса крачка.

Докато заобикаляше богато украсената даоист- ка пагода в западната част, Цъ Си зърна Дървото на бучки, открояващо се на аления фон на Павилиона на постоянната слънчева светлина. Поради някаква причина гледката я накара да настръхне. Тръгна решително напред, без да откъсва поглед от дървото - дебело чворесто стъбло с издути тумори, дебели и къси клони, почти без никаква зеленина. Наистина беше грозно и старо, особено в сравнение със здравите и изпълнени с живот кипариси и борове около него, чиито млади зелени клони сякаш се протягаха към небето.

„Защо му е притрябвала на Рандъл мъзгата на това старо дърво?“

Ли-Джан стоеше при кипариса с чук и шип в ръце. Друг евнух държеше малък меден съд със смола, а други двама бяха заети да палят огън върху камъните на алеята, за да я разтопят.

- Е? Забий шипа в дървото! - нетърпеливо заповяда Цъ Си.

На пръв поглед кората изглеждаше твърда като камък. Ли-Джан опря шипа в стъблото и замахна с чука, но се сепна, когато изведнъж задуха яростен вятър. Поривът вдигна безброй листа във въздуха, като изгаси малкия огън, който евнусите тъкмо бяха успели да запалят.

Ли-Джан свали шипа и в същия миг вятърът утихна. Необичайното съвпадение накара Цъ Си да се запита какво става тук.