Кристофър Райд - Последната императрица

- Защото - отвърна Уилсън - сте дали на Рандъл ключа към безсмъртието, като сте му посочили Дървото на живота. Ако намери причина да използва мъзгата за свои собствени нужди, подозирам, че ще му е трудно да се откаже.

- Господин Даулинг, трябва обаче да признаете, че ако не бях „извратил“, както се изразихте, мисията му, със сигурност ще умра. А така поне имам някакъв шанс.

- Шансовете ви щяха да са по-добри, ако бяхме работили заедно .

- Дадох ви възможност да застанете на моя страна, господин Даулинг. Вие избрахте да работите против мен.

- Само защото ми дадохте възможност да го направя. Вие и Джаспър замислихте сложна измама. И ми дадохте начин да се измъкна.

- Това беше единственият начин да се уверя дали сте с мен. И се оказа, че не сте.

- Ако нямах друга възможност, щях да подкрепя вас! - отвърна Уилсън. - Трябва да го разберете. Защото нямаше да има друг избор! Патите си от ума, Г. М. Разбирам какво означава компромис, колкото и да не ви се вярва. - Уилсън погледна безизразните лица на членовете на Меркуриевия екип. - Единственото, което направихте, бе да научите Рандъл какви са преимуществата на предателството. А той нямаше нужда от такъв урок.

- Не съм от хората, които обичат да рискуват - заяви Г. М. - Не бяхте изцяло на моя страна, така че бях принуден да предприема други действия. В случая става въпрос за вашето предателство.

- Аз просто се опитвах да защитя мисията.

- Първата ви отговорност е да защитавате мен, а после мисията.

- А сега всичко е изложено на риск - отвърна Уилсън. - Както мисията, така и безценния ви еликсир. - Той разтърка очи. - Шансовете на Рандъл за успех се сгромолясаха, защото сте объркали приоритетите му.

- Това, че не го е обсъждал с вас, не означава, че приоритетите му са объркани - изтърси Андре. - Аз му обясних всичко, което е нужно да знае.

Вбесен, Уилсън вдигна ръце.

- Г. М., вижте това момче - каза той и посочи Андре. - Неговата „мъдрост“ е онова, което стои между вас и сигурния провал. Андре е интелигентен, това не може да се отрече. Но той няма представа какво мотивира мъжете и защо. И няма представа какво е да пътуваш във времето.

Г. М. изгледа мрачно Андре.

- Стореното, сторено - каза той. - Абсолютно съм убеден, че Рандъл ще изпълни своята страна на уговорката.

Уилсън погледна към Дейвин.

- От всички тук ти беше онзи, на когото си мислех, че мога да имам доверие. Ама че съм глупак.

- Направих това, което си мислех, че е правилно - отвърна Дейвин.

Уилсън поклати глава.

- Направил си това, което ти е било наредено, Дейвин. Изобщо не става въпрос за онова, за което си мислил.

- За бога! Достатъчно! - изтърси Джаспър.

Уилсън постави ръце на кръста си.

- Вие дори не знаете дали еликсирът може да бъде прехвърлен - добави той.

- Съвсем сигурни сме, че може - отвърна Андре. - По строеж не е от този свят и би трябвало да издържи. Дадохме на Рандъл кристален съд, изграден от Ген-ЕП елемент. Така че прехвърлянето би трябвало да е успешно.

- Съдът ще се прехвърли - каза Уилсън. - Но течността едва ли.

- Това е риск, който трябва да поема - заяви Г. М.

Уилсън направи усилие да се усмихне, но ъгълчетата на устните му едва се извиха.

- Съветвам ви да започнете да се готвите за дълго чакане.

- Държите се заядливо, защото ви надхитрих - подигравателно рече Г. М. - И когато Рандъл се върне с моя еликсир, това ще бъде още едно доказателство, че съм прав. - Той замълча за момент. - Вие сте особняк, господин Даулинг, и аз се отнасях с вас като с особняк. Договорът ви с „Ентърпрайз Корпорейшън“ е изпълнен и вече можете да си вървите.

Повече от две години Уилсън си мечтаеше най-сетне да бъде освободен от договора си, но ето че сега не изпита никаква радост. Даде си сметка, че няма какво повече да каже, затова просто тръгна към изхода, като спря за момент пред Минерва. По изражението ѝ личеше, че очаква от него да бъде жесток с нея.

- Ще бъда честен - тихо рече той. - Очаквах най-лошото от властимащите. Затова би било глупаво от моя страна да се изненадвам от каквото и да било. Но дълбоко в себе си исках да вярвам, че си на моя страна. - Уилсън се вгледа в прекрасното ѝ лице. - Жалко, че не е така.

Минерва прибра кичур коса зад ухото си.

- Вършех си работата, Уилсън... но искам да знаеш, че никога не съм те лъгала за чувствата си.

- И ето къде сме - отвърна Уилсън.

Докато вървеше към вратата, той чу как Г. М. поздравява Меркуриевия екип за добре свършената работа.

- Определено си заслужихте почивка - с приповдигнат тон каза той. - Много се гордея, че всички застанахте на моя страна.