Кристофър Райд - Последната императрица

На няма и петдесет крачки от Рандъл групата британски и френски войници бяха спрели в плътна редица, алените и сините им куртки сияеха ярко под косите лъчи на слънцето. Конете им бяха изтощени, с наведени глави, на муцуните им беше избила пяна.

- Застреляйте ме! - едва чуто промърмори Рандъл. Направи опит да вдигне ръце. - Застреляйте ме!

Но за негова изненада британските драгуни и френските морски пехотинци се обърнаха кръгом и се отдалечиха в облак прах.

Рандъл се обърна и за огромно свое изумление видя татарски войници, строени зад него. Бяха стотици, разгърнали се пред тежките външни стени на Пекин - кавалерия и пехота, дори малко лека артилерия. Беше като в сън - знамена, куртки и туники във всевъзможни цветове. Над тях стотици знамена в жълто и черно се развяваха на студения сибирски вятър.

Група татарски конници препусна към него, но Рандъл вече не можеше да издържа. Отпусна се задъхан на пътя; можеше единствено да се взира в почуда нагоре към пръснатите облаци, носещи се в синьото китайско небе.

Пекин, Китай

Забраненият град

Дворецът на съсредоточената красота

9 октомври 1860 г.

10:47 ч. местно време

Мисия Ездра - ден 219

Изпълнена със страх, Цъ Си крачеше напред-назад пред вратата, водеща към личния ѝ двор. Ако синеокият умреше, с амбициите ѝ да контролира династията Цин беше свършено. Когато Сиен Фън си отидеше, Су Шун щеше със сигурност да стане регент на Средното царство и синът ѝ никога нямаше да седне на трона. Колкото до собствената ѝ съдба, ако Рандъл Чен умреше, тя спокойно можеше да умре с него.

Цъ Си пое дълбоко дъх и си заповяда да загърби този фатализъм. Правеше всичко по силите си, дори беше облякла черна чан пао с огърлица от сапфири за късмет. Най-добрите ѝ хирурзи евнуси бяха готови да се заемат с Рандъл Чен. Синеокият щеше да получи най-добра- та помощ за почистването и превързването на раната; щяха да използват акупунктура и билки, за да блокират болката и да ускорят оздравяването му.

Огромните алени врати на двореца рязко се отвориха и двайсет евнуси нахълтаха в просторния двор. При вида на групата и тревожните изражения на лицата им сърцето на Цъ Си прескочи един удар. Понесли тялото на Рандъл, евнусите внимателно тръгнаха към отворените врати на импровизираната лечебница, която обикновено ѝ служеше като помещение за рецитали.

- Веднага извикайте лекарите! - извика Цъ Си, докато пресичаше бързо двора, за да види лично какво е състоянието на синеокия.

Евнусите внимателно оставиха носилката до леглото и двайсет чифта ръце вдигнаха тялото на Рандъл и го поставиха върху белите памучни чаршафи.

- Всички да се дръпнат назад - заповяда Цъ Си.

Когато групата се раздели, разкри ужасяваща гледка.

Цъ Си никога не беше виждала такива страшни рани.

Пред нея лежеше окървавеното тяло на човек, на когото му оставаха само минути живот. Лицето му бе почти неузнаваемо, раните му кървяха непрестанно. На Цъ Си ѝ се искаше да изкрещи, но тя пое бързо дъх, за да покаже, че се владее, и се отпусна на колене колкото от мъка, толкова и за да не се подгънат краката ѝ.

- Какво са ти сторили? - прошепна тя.

Очите на Рандъл бяха полуотворени, но зениците му не се виждаха.

- Казах ти да се пазиш - прошепна Цъ Си. Искаше да докосне челото му, но по лицето му нямаше място, което да не е покрито с дълбоки разрези или драскотини. Ръцете и дланите му бяха в същото положение, дрехите му бяха накъсани на парцали.

Трима лекари с характерните си кадифени шапки бързо си проправиха път през тълпата и пристъпиха до леглото на пациента. Единият коленичи и огледа огнестрелната рана под гръдния кош на синеокия, докато друг хвана с опитна ръка китката му, за да провери пулса му. Третият свали обувките на Рандъл и притисна пръсти в средата на стъпалото, за да освободи енергийните му точки.

- Ваше Височество, пулсът му е много слаб - с дрезгав глас каза доктор Гъндзун.

Цъ Си му хвърли изпепеляващ поглед.

- Животът ти зависи от оцеляването му.

Зениците на Гъндзун се разшириха от заплахата. Той потупа с пръсти окървавената китка на Рандъл, за да провери пулса по-точно.

- Много зле е ранен, Ваше Височество. Далакът и червата му са увредени. Изгубил е много кръв и с нея неговата чи е изтекла почти напълно. Зная, че не искате да го чуете, велика императрице, но единственото, което можем да направим, е да облекчим страданията му, докато не замине да се срещне с предците си.