Кристофър Райд - Последната императрица

- Петнайсет секунди - обяви Андре.

Лазерите в Меркуриевата лаборатория изведнъж угаснаха и трептенето изчезна.

Настъпи пълна тишина.

Тялото на Рандъл в транспортната капсула беше превърнато в блещукаща плазма, която се плискаше в стените на кристалната сфера като океански вълни при скалист бряг, сякаш цялата сграда се движеше.

Решителният глас на Андре наруши тишината:

- Десет... девет... осем... седем...

Ромбовидното скеле в лабораторията засия слабо. И тогава с ослепителен проблясък молекулите от сферата на имплодера се понесоха из помещението като небесен огън. Уилсън се извърна, толкова свирепо беше прехвърлянето.

Центърът на ромба беше оживял от енергия и блещукаше. Едва видими паяжини от високоенергийни частици се отскубваха от повърхността на плазмата и се понасяха по намагнетизираните титаниеви пръти.

- Три... две... едно. - Андре направи пауза. - Имаме прехвърляне.

Проводниците работеха на пълна мощност. Пет петавата. Десет петавата. Петнайсет. Времето започна да се изкривява.

Дум.

Магнитното поле се отвори и кварк-глуонната плазма на Рандъл бе всмукана от ромба на инфлатора, оставяйки след себе си пустота като в дълбокия космос. Меркуриевата лаборатория потъна в също такъв мистериозен мрак.

Внезапно блесна аварийното осветление, разкривайки как титаниевите пръстени около празната транспортна капсула бавно забавят въртенето си и спират. Уилсън стоеше зяпнал и замаян до преградата. Изведнъж осъзна, че Рандъл вече го няма и че самият той е направил всичко по силите си за успешното осъществяване на мисия Ездра.

- Получи ли се? - попита той и се обърна към командния пулт. Едва тогава видя тримата посетители в дъното на помещението. Г. М., Джаспър и Минерва стояха един до друг. Уилсън моментално усети как пребледнява и краката му омекват.

Дейвин смутено се извърна от Уилсън и потърси с поглед одобрението на Г. М.

- Можете да отговорите на въпроса - каза Г. М.

- Да, получи се - отвърна Дейвин, загледан в графиките.

Уилсън пак погледна транспортната капсула, за да се увери отново, че Рандъл наистина го няма. Видя зашеметената си физиономия, отразена в лъскавата повърхност на бронираното стъкло. Мускулите му започнаха да играят, когато осъзна, че всички са заговорничели срещу него. Може би с едно-единствено изключение - професор Оутър сигурно не беше замесен.

Видя в огледалната повърхност как Г. М. насочва возилото си към командната конзола и спира до Дейвин, за да разгледа графиките. Уилсън се обърна.

- Направихте глупава грешка, Г. М. - с малко треперещ глас каза той. После изгледа поред Джаспър, Дейвин и Андре. - Всичките направихте грешка.

- Какъв е смисълът от правилата, ако не могат да бъдат нарушавани? - отвърна Г. М.

- Може да сте заблудили мен с машинациите си - отвърна Уилсън. - Това е лесната част. Боя се обаче, че дръпнахте халката на гранатата и няма как да се предотврати експлозията.

- Онзи еликсир ми трябва, господин Даулинг - направо каза Г. М. - Независимо каква е цената. За съжаление здравословното ми състояние се влошава по-бързо, отколкото очаквах. Затова прехвърлянето трябваше да стане по-рано. Тогава двамата с Джаспър измислихме начин, който да гарантира, че всички ще участват. Имах нужда от подкрепата ви, независимо дали искате да ми я дадете или не.

На Уилсън му идеше да сграбчи Г. М. за раменете и да го разтърси здравата, но знаеше, че вече е твърде късно. С усилие на волята се обърна към Минерва и присви очи.

- Нямал съм никакъв шанс, нали?

Г. М. предпазливо слезе от возилото си и бионичните му шини изсъскаха, когато стъпи на пода. Старецът посочи с кокалест пръст към Уилсън.

- Никога нямаше да подкрепите мисията, ако знаехте, че Рандъл Чен ще изпълни заръката ми.

Уилсън впери поглед в жълтите очи на Г. М.

- Пратихте човек в миналото насред касапница, която ще продължи месеци - точно това представлява мисията в действителност. Рандъл трябва безжалостно да убие хиляди, за да запази властта на Цин. И вие очаквате от него да ви остане верен?

- Очаквам да направи онова, за което е помолен.

- Когато бъдат принудени да убиват - процеди през зъби Уилсън, - хората се променят завинаги. Моето предсказание е, че Рандъл няма да се върне. Поне не сега. Вие извратихте мисията му и го проклехте да се провали. И с това ваше действие няма да получите онова, от което толкова се нуждаете.

- И защо мислите, че няма да се върне? - поинтересува се Г. М.