Кристофър Райд - Последната императрица

На лицето му заигра усмивка, когато си помисли как беше целунал Минерва за довиждане само преди два часа, докато тя лежеше гола в леглото, и ѝ каза с приповдигнат тон, че ще се прибере в ранния следобед.

Уилсън погледна отново дисплея на стената на лабораторията. Само след тринайсет секунди Рандъл щеше да изчезне. Най-способният Надзирател, подготвян някога, щеше да започне мисията си да запази властта на династия Цин и така да защити Дървото на живота. Това бе зашеметяващо предизвикателство с ужасно много сложности и политика, но въпреки на пръв поглед нестабилното психическо състояние на Рандъл Уилсън нямаше друг избор, освен да вярва, че е готов за задачата.

Той изпита дълбоко задоволство, докато вървеше с Рандъл към транспортната капсула със съзнанието, че неговата част от сложните събития около прехвърлянето скоро ще приключи. Започваше да се уверява, че е изиграл успешно ролята си за защитата на целостта на мисията. Помисли си, че Бартън сигурно се е чувствал по същия начин. Великият човек, който го беше изпратил в миналото, сигурно бе изпитал още по-голямо облекчение, докато го водеше из огромната Меркуриева лаборатория между застрашително изглеждащите лазери към транспортната капсула, точно както щеше да направи Уилсън с Рандъл.

Той постави ръка върху рамото на Рандъл.

- Завиждам ти за пътуването, което ти предстои, приятелю.

Надзирателят на мисия Ездра носеше просешки дрипи върху екипа си, за да не изпъква в тълпата, докато си проправя път през оживените многолюдни улици на Пекин. Специално модифицираните дрехи можеха да бъдат прехвърляни във времето, но материята бързо се разпадаше през следващите няколко седмици след процеса на пресъздаване. Въпреки това щяха да издържат достатъчно, за да може Рандъл да се добере до Хонконг, където щеше да си поръча да му изработят копие на екипа.

- Искам да ти благодаря за всички усилия, които положи, за да се озова тук - рече той. - Сигурен съм, че ще се видим отново, когато се върна.

- Очаквам го с нетърпение - отвърна Уилсън. - Както знаеш, ще бъдеш пресъздаден на трети март хиляда осемстотин и шейсета в Двореца на мирното дълголетие приблизително два часа след полунощ. Нощта ще бъде ясна и доста хладна, луната ще намалява и едва ще виждаш накъде вървиш. Най-важното е, че тъмнината ще ти осигури достатъчно прикритие.

- Да, да, всичко това ми е известно - каза Рандъл.

- След моето прехвърляне бях малко замаян през първия половин час. Съветвам те да повтаряш най-важното, преди лазерите да започнат да стрелят по теб. От опит знам, че онова, което е било в главата ти в този момент, ще бъде първото, което ще си спомниш при пристигането. Другата информация може да се върне със закъснение - добави Уилсън. - Излез от Забранения град колкото се може по-бързо. Той е най-добре охраняваното място в цял Китай, така че трябва да си внимателен. Ще бъдеш слаб след прехвърлянето и не бива да се биеш, независимо дали си мислиш, че ще спечелиш. Трябва да пресечеш двора на Върховната хармония и да излезеш през дясната порта, Портата на правилното поведение. Ключът се намира във вътрешния джоб на екипа ти. След като минеш през портата, трябва да я заключиш отново и да излезеш от Забранения град през Портата на цветята, която е на около триста метра на запад. Там ще има само двама стражи. Трябва да им отвлечеш вниманието на североизток с малък пожар в конюшните, като хвърлиш фенер в сеното. След това би могъл да се измъкнеш незабелязано, като вдигнеш дървеното резе и бутнеш портата напред. - Уилсън замълча. - Затвори очи и запомни добре детайлите.

Рандъл затвори очи за момент, после ги отвори отново.

- Гледай точно тези заръки да са последното, за което си мислиш - повтори Уилсън. - Предполагам, че с отварянето си от другата страна порталът ще предизвика известна суматоха. Съдейки по моя опит, може да не разполагаш с много време да се подготвиш.

- Разбирам - каза Рандъл.

Уилсън се обърна към транспортната капсула. Протегна ръка и опря длан върху кристалната повърхност. Трептенето го накара да си спомни какво беше, когато влезе вътре, за да бъде изстрелян през времето и да изпълни мисията си. Рязко пое дъх при мисълта за замъглените от бързото въртене пръстени на инфлатора и как първият лазер стреля по него.

- Ти си изключителен късметлия - рече и отново се обърна към Рандъл. - Ще видиш някои от най-изумителните събития в историята. Както вече казах, страшно ти завиждам.

Погледна към отброяващия оставащото време часовник, после към бронираното стъкло на командния център. Зад преградата се виждаха лицата на всички дванайсет членове на Меркуриевия екип. Имаше само едно съществено изключение - професор Оутър.