Кристофър Райд - Последната императрица

Рандъл заби поглед в таблета си. Беше му трудно да говори, толкова много чувства напираха в него. Уилсън беше прав. Трябваше да се съсредоточи върху задачите си и да забрави за чувствата.

Уилсън стана от стола си и отиде до стъклената стена. В продължение на около минута се взира в гората, след което се обърна към Рандъл.

- Причината да закъснея е, че бях с Минерва. Дойде в дома ми да поговорим. - Уилсън потърка брадичка. - Заради коментарите ми вчера е била уволнена от „Ентърпрайз Корпорейшън“.

- Наистина ли са я уволнили? - попита Рандъл.

Уилсън поклати глава.

- Дълбоко се съмнявам. Предполагам, че е въвлечена в опит да осуети мисията ти. Бях убеден в това от самото начало.

- Тогава защо е трябвало да имаш каквото и да било общо с нея?

- По-добре е да държиш враговете си близо до теб - простичко отвърна Уилсън. - Това е единственият начин да поддържаме илюзията, че до прехвърлянето ти остават цели четири седмици. Независимо дали работи за Г. М. или за Джаспър, за поддържането на илюзията трябва да се държа така, сякаш разполагам с повече време и от Господ.

- Разбирам - каза Рандъл, макар че явно му беше трудно да възприеме ситуацията. - Но ако...

- Просто се погрижи да стоиш настрана от Г. М. и Джаспър - прекъсна го Уилсън и го посочи с пръст. - Само за следващите два дни. Положението и без това е достатъчно сложно.

На Рандъл му се искаше да каже, че Уилсън не може да се сравнява с толкова могъщи хора, но си даде сметка, че моментът не е подходящ.

- Трябва да ми се довериш - каза Уилсън. - Помниш ли какво ни каза Лъ Дан онази сутрин на върха на планината? Истинската цел трябва да бъде набелязана и не може да има объркване относно задачата ти. - Той замълча за момент. - Искам да разбера дали знаеш съвсем точно каква е задачата ти. Знаеш ли?

Рандъл стана от стола и също отиде до стъклената стена.

- Зная каква е задачата ми.

Гласът на Уилсън бе мек, но думите му бяха като от стомана.

- Единствената ти цел е да защитиш Забранения град, Рандъл. Всичко друго - битки, политики, регентството на Цъ Си - всичко това има една-единствена цел - да бъде предпазена неизвестната жизнена сила, намираща се между стените му. Нужно е да си представиш точно нещата, които трябва да направиш, за да успееш. И никога не бива да се колебаеш. Ситуациите и обстоятелствата около теб ще се променят. Няма да си в състояние да контролираш много от тях, но никога не забравяй какво трябва да постигнеш. Разбираш ли?

Рандъл се взираше с празен поглед в гората.

- Да, Уилсън. Разбирам.

Летният дворец

8 км северно от Пекин, Китай

Бароковият дворец

9 октомври 1860 г.

08:21 ч. местно време

Мисия Ездра - ден 219

Тежък кожен ботуш изрита Рандъл отстрани по лицето и от удара пред очите му блеснаха безброй искри. Легнал безпомощно на мраморния под на двореца, с изтичаща от корема му кръв, която вече образуваше локва около него, той изведнъж си спомни думите, които му бе казал Уилсън. „ Никога не бива да се колебаеш“ - отекна в главата му.

Британският драгун го изрита отново, този път в ребрата, като изкара въздуха от дробовете му. Болката беше толкова ужасна, че светът пред очите му се разфокусира. Дуло на пушка се заби в бузата му. Войникът крещеше от ярост при вида на падналите си другари, много от които бяха осакатени от окървавения меч на Рандъл. Втори драгун го изрита от другата страна и ударът премести разнебитеното му тяло на няколко сантиметра по гладкия под, но този път Рандъл не усети нищо. Явно нервната му система беше претоварена.

Като се оглеждаше безпомощно с кървяща уста, той забеляза капитан Чарлз Гордън в алената му униформа и отличителните знаци на Кралските инженери на яката.

- Помогни ми - изхриптя Рандъл, но по зашеметеното изражение на Гордън разбра, че капитанът няма какво да направи.

Ефрейторът драгун дръпна затвора на пушката, зареди и опря дулото в челото на Рандъл.

- Този човек беше съветник на лорд Елгин - обади се Гордън.

- Не ми пука, ако ще да е шибаният крал на Пекин! - Ще си плати за онова, което стори на Джармън.

„Така ли се чувства човек, когато му предстои да умре?“ Безброй спомени прелетяха хаотично през съзнанието на Рандъл, наред с лица, които му говореха.

Никога не бива да се колебаеш.

Дао... Тиен... Ди... Гиан... Фар.

Няма място за страх.

Сетивата му изведнъж заработиха отново и Рандъл почувства студената стомана на дулото, опряно в челото му. Заедно със сетивата като по чудо се завърна и силата му. Той сграбчи цевта с двете си ръце, рязко дръпна и изтръгна пушката от войника.