Кристофър Райд - Последната императрица

По заповед на лорд Елгин французите също бяха изпратили петдесет души под командването на генерал Монтобан и двете групи влязоха в Летния дворец като един отряд малко преди зазоряване. Дребнавото съперничество между британци и французи превърна ездата в бясна надпревара кой ще стигне пръв до двореца. В резултат на това конете и на едните, и на другите бяха яздени безмилостно и почти до окуцяване. При пристигането им при стените на двореца и след пълната и незабавна капитулация на охраната един френски войник застреля от упор китайски страж в лицето. За да не останат по-назад, британците тутакси избиха останалите китайски войници наоколо, за да докажат без никакво съмнение, че са още по-брутални. Сякаш генерал Монтобан и майор Пробин участваха в състезание по далечно пикаене и подобно на квартални побойници, нямаше да спрат пред нищо, за да покажат кой е по-добрият.

Лорд Елгин бе наредил дворците да не бъдат докосвани до пристигането му с основната част от армията, но тази заповед бе незабавно нарушена с убеждението, че французите ще обвинят англичаните, че са влезли първи, а англичаните ще стоварят вината върху французите.

Онова, което откриха войниците от разузнавателния отряд, надхвърли и най-буйните им фантазии и ги засърбяха пръстите при мисълта за богатствата, които можеше да плячкоса всеки от тях. През целия си живот капитан Гордън не беше виждал подобно великолепие, било то природно или дело на човешка ръка. Стоеше с увиснало чене в главната зала на проектирания от Кастильоне дворец, изпълнен с благоговение. Куполите бяха невероятни, както и всичко останало в сградата - той беше инженер и изработката и дизайнът бяха най- изящните, които бе срещал. Това наистина беше място с несравнима красота и сърцето му натежа при мисълта какво ще му сторят съюзниците.

Войници от всички рангове ровеха в чекмеджета, шкафове и сандъци, претърсваха съдържанието им и грабеха най-ценните неща. Онова, което не им харесваше, чупеха най-безцеремонно и с пълно безразличие.

Капитан Гордън знаеше, че е нужно някакво отмъщение за отвличането и убийството на хората на Хари Паркс. Трябваше да бъде даден урок. Но докато гледаше как двама драгуни дърпат една огромна нефритена статуя от пиедестала ѝ само за да натрошат великолепното произведение на изкуството, той изведнъж си даде сметка за безполезността на унищожението, което набираше скорост навсякъде около него.

- Трябва да изчакаме идването на лорд Елгин! - извика Гордън. - Оставете статуята на мястото ѝ!

Двамата драгуни спряха за момент, а после се заслушаха в звъна на разбито стъкло в съседното помещение.

- Никой не обича добрия самарянин, капи - каза единият редник. - Огледай се. Дори майор Пробин прави същото. - След което двамата бутнаха огромната статуя на пода и тя се разби на безброй парченца.

- Ах, вие, селски простаци - тихо изруга Гордън.

Той бързо отиде в съседното помещение и откри майор Пробин, който се мъчеше да напъха две златни кюлчета във вече препълнените си джобове.

- Трябва да изчакаме идването на лорд Елгин - повтори капитанът, но никой не му обърна внимание, включително и майор Пробин, който предпочете да се изнесе в коридора.

От другата посока Гордън чу писък и отначало реши, че е поредната войнишка лудория. Но когато се разнесоха три бързи изстрела, последвани от звука на стомана, разсичаща кост, кръвта му изстина.

Сърцето му заби така бързо, че му се зави свят. Гордън извади револвера си „Колт“ и пристъпи към засводения вход. Гледката, която се разкри пред очите му, не се поддаваше на описание. Самотен татарски воин, облечен в изумруденозелена коприна, се завъртя във въздуха на височина два човешки боя и се спусна надолу с цялата си сила, обезглавявайки с острия си меч един от драгуните, които Гордън беше ругал само преди секунди. Другият вече лежеше мъртъв на пода и кръвта шуртеше от мястото, където би трябвало да се намира главата му.

В ъгъла на официалния салон двама сержанти непохватно вдигнаха пушките си към китайския воин, но не можеха да се сравняват със скоростта и пъргавината на убиеца. Куршумите им се забиха в отсрещната страна, докато воинът се носеше на зигзаг, скачаше и се извърташе, като през цялото време скъсяваше разстоянието до тях. И само за секунди двамата също паднаха мъртви на пода.

Гордън се опита да се прицели във воина с пистолета си, но онзи се движеше толкова бързо, че бе невъзможно да го задържи достатъчно дълго на мушка, за да дръпне спусъка. Убиецът се движеше към него с ужасяваща скорост. Гордън се отпусна на коляно с надежда да намали ъгъла на стрелба, но воинът полетя във въздуха, сякаш беше изстрелян от оръдие.