Кристофър Райд - Последната императрица

Рандъл се заигра разсеяно с таблета си и се замисли дали да не се свърже със службата за сигурност на „Ентърпрайз Корпорейшън“ и да докладва за изчезването на Уилсън. Можеше да е попаднал в катастрофа, особено като се има предвид скоростта, с която караше по онези планински пътища до дома си. Всичко беше възможно. Залозите около мисия Ездра бяха много високи и Рандъл за момент изпита негодувание, че не е абсолютният център на вниманието в този момент. За да се постигне успех, сега всички трябваше да са съсредоточени върху личната му подготовка - а ето че беше съвсем сам.

Престана да си играе с таблета и погледна екрана. Написа „ССЕК“ в полето за набиране и натисна бутона за повикване. Точно в този момент нахълта Уилсън.

- Страшно се радвам, че още си тук! - запъхтяно каза той.

- Надявам се, че си имал наистина основателна причина да... - Рандъл прекъсна обаждането и погледна часовника - закъснееш със седемдесет и четири минути.

- Друже, съжалявам - отвърна Уилсън. - Сутринта беше пълна лудница и просто не успях да се измъкна.

Той придърпа един от столовете за посетители до бюрото и седна. От гърдите му се изтръгна въздишка.

Рандъл остави таблета на бюрото.

- Даваш ли си сметка, че се разтревожих?

- Разбрах те, Рандъл. Съжалявам. - Уилсън погледна пространството над бюрото, където допреди малко беше висял холографският образ. - Е, как минаха симулациите?

- Цъ Си е студена и пресметлива кучка - отвърна Рандъл.

Уилсън се усмихна.

- Великолепна е, нали? Никога не изпуска от поглед целите си.

- И това е нещо, от което можеш да се поучиш - промърмори Рандъл.

- Знам, че си бесен - рече Уилсън. - Но нямах избор. Озовах се в ситуация, която изискваше цялото ми внимание - при това за доброто на всички.

- И каква беше тази ситуация?

- Предпочитам да не казвам, но това не променя факта, че беше нещо, което трябваше да се направи. И сега екипът ни е по-добър.

Искриците в очите на Уилсън странно не съответстваха на четината му и разчорлената коса. Рандъл се зачуди каква ли е тази история.

- Защо се държиш толкова смахнато?

Уилсън пое дълбоко дъх.

- Рандъл, съвсем скоро ще бъдеш изпратен на мисия в миналото, в свят на императори и военачалници, на завоевания и катастрофи. Не бива да се безпокоиш за онова, което става тук. Трябва да бъдеш подготвен максимално добре. Научи всичко, което има за научаване, намираш се в най-добрата си физическа форма. Сега единственото, върху което остава да работиш, е състоянието на ума ти.

- Трябваше да си тук с мен - кисело рече Рандъл.

Уилсън се размърда неспокойно. На лицето му се изписа съмнение относно реакцията, която вижда.

- Трябва да се съсредоточиш върху онова, за което си обучен, и да останеш позитивно настроен.

- Трябваше да си тук - повтори Рандъл и този път в гласа му се долови зла нотка. - Действията ти трябва да са съобразени на първо място със състоянието на моя ум.

Уилсън се наведе напред в стола си.

- Очаквам повече от теб - грубо рече той. - Ако си се чувствал самотен през последния час, само чакай да видиш какво ще е в миналото. Там няма да намериш никаква подкрепа! Ще имаш единствено противници, които ще се страхуват от теб и ще те ненавиждат заради онова, което си, и заради ценната информация, с която разполагаш. А тази информация няма да струва нищо, ако не запазиш дълбоко в душата си непоклатима вяра в онова, което правиш. Ти си Надзирател, Рандъл Чен. Във вените ти трябва да тече ледена вода. Трябва да посрещаш всяко предизвикателство с овладени емоции, хладнокръвие и остър ум. Няма място за щуротии като тази, на която съм свидетел в момента.

Сините очи на Уилсън пронизаха Рандъл.

- Ще го повторя за твое добро - рязко продължи той. - Ти си по-добър от мен във всяко отношение. Но за да успееш, трябва да останеш позитивен и в настоящия момент. Винаги позитивен. Никога не бива да изпускаш от поглед целта си. Не се безпокой за онова, което се случва около теб, било то добро или лошо. Съсредоточи се само върху това, което можеш да контролираш.

Уилсън откъсна пронизващия си поглед от Рандъл и се загледа към гората навън. Поклати глава и продължи с по-мек тон:

- Реагирах по същия начин като теб, Рандъл. До такава степен се бях фокусирал върху чувствата си, че престанах да си давам сметка какво правя и Бартън Ингърсън ме вкара в правия път по съвсем категоричен начин. - Уилсън въздъхна. - Мога само да се надявам, че съм ти обяснил онова, което Бартън така добре обясни на мен. - Последва дълга пауза. - Винаги ще бъдеш сам, Рандъл. Няма как да избягаш от това.