Кристофър Райд - Последната императрица

Северните равнини

3 км южно от Летния лворец, Китай

9 октомври 1860 г.

06:05 ч. местно време

Мисия Ездра - ден 219

Сякаш нещо изгаряше отвътре Рандъл, докато препускаше в галоп към характерните очертания на белите стени на Летния дворец. Далеч зад тях планините Иеншан се извисяваха над морето от засети с просо ниви, покриващи по-голямата част на северните равнини. Слънцето приближаваше хоризонта и всичко бе мъгливо и сивкаво. Утрините постепенно ставаха по-мразовити с приближаването на зимата и днешният студ бе най-големият до този момент. От ноздрите на бойното пони бълваше пара, докато животното се носеше по покрития с шистови плочи път. Двама евнуси от Императорската гвардия също препускаха от двете страни на Рандъл.

Върху зелената си роба на евнух Рандъл беше облякъл тясна дреха с вълнена подплата и високи до коленете ботуши, също подплатени с вълна. Дрехата и ботушите чудесно се справяха със студа, много по-добре от западните костюми и кожени якета, които беше носил преди. На главата си носеше черна кадифена шапка с наушници, а на гърба му беше вързан къс меч, чиято увита в кожа дръжка стърчеше над дясното му рамо.

Преди по-малко от два часа Рандъл се бе откъснал от изящното голо тяло на Цъ Си, за да излезе през Портата на духовната доблест и да препусне на север към покрайнините на Пекин и портата Чун. Напусна Забранения град по-късно от очакваното и трябваше на всяка цена да стигне до Летния дворец преди основната част на съюзническите сили. Елгин сигурно беше пратил съгледвачи напред от страх да не попадне в капан и Рандъл разчиташе на факта, че е добре познат на старшите офицери и че изпратените да проучат района конници ще бъдат под командването на някой майор или военен с по-висок чин.

Намерението му бе да се изправи сам пред съюзниците и да осуети намеренията им за грабеж. Вече се беше превърнал в легенда и бе сигурен, че лорд Елгин няма да посмее да кръстоса саби с него. Фактът, че го съпровождаха само двама воини евнуси, означаваше, че трябва да бъде изключително самоуверен в положението си. Атаката срещу Летния дворец не би трябвало да се състои и Рандъл бе твърдо решен да накара историята да следва курса си.

Той се надигна в стремената, за да се огледа по-добре, и се взря на изток към изгряващото слънце, но заради все по-изсветляващото небе му беше трудно да прецени дали вижда терена или безкрайните колони на съюзническата пехота. Така или иначе, основната част на армията явно още не беше стигнала до външните стени на Летния дворец - в противен случай със сигурност щеше да забележи обоза и тежките оръдия. Откритието би трябвало да го изпълни с облекчение, но стомахът на Рандъл пламна още по-силно. Помисли си, че е можел да остане по-дълго с Цъ Си. И в същото време самата мисъл за изминалата нощ го караше да изпитва противоречиви чувства. Императрицата отново бе отказала да му се отдаде напълно. Определено беше майстор в доставянето на удоволствие, но се оказа още по-добра в това да отказва онова, което Рандъл желаеше най-много - невъздържаната си сексуалност. Вместо това го бе довела до състояние, което - за втори път - го остави без друг избор, освен да я обладае насила. Цъ Си го докара до лудост с устните и езика си, след което се отдръпна и му каза, че още не е заслужил цялата ѝ любов и затова не може да продължи нататък с чиста съвест.

В този разгорещен и изпълнен с похот момент Рандъл не бе в състояние да се сдържи и я взе със сила.

Яростната емоция, която го изгаряше сега, беше смес от съжаление и трескаво желание императрицата да бе направила нещо повече от това просто да се предаде. Нима не можеше да разбере, че той е причината Забраненият град да остане защитен? Нима не осъзнаваше, че той разполага с нужната мъдрост и знания, които щяха да ѝ осигурят трона на Цин? Тя се нуждаеше от него, но в същото време се дърпаше. Отказваше му онова, което той желаеше най-силно, и така само засилваше още повече копнежа му по нея.

Рандъл беше бесен на себе си и в резултат бе изпълнен с омраза към лорд Елгин и съюзниците. Тяхната заплаха за Юан Мин Юан беше причината Цъ Си да го извика в спалнята си. Следователно лорд Елгин беше виновник за обзелия го смут - вината трябваше да се стовари върху дребнавите амбиции на дебелака да граби. Двамата спътници, които го следваха по настояване на Цъ Си, само щяха да гарантират безопасното му влизане в Летния дворец и да потвърдят пред всички имперските му пълномощия. След като влезеше вътре, щеше да заръча на двамата евнуси да се скрият; нямаше нито времето, нито желанието да пази живота им.