Кристофър Райд - Последната императрица

- Резултатът задоволителен ли е?

- Както вече казах, Г. М., да се уцели подходящият момент е жизненоважно.

Г. М. почука с палец по дръжката от слонова кост на бастуна си, а изражението му издаваше различните сценарии, които минаваха през главата му. Уилсън си спомни последния път, когато бе почуквал по този начин по дръжката - точно преди да сподели, че умира.

Ако действията му бяха последователни, канеше се да каже нещо важно.

Г. М. се обърна към Минерва.

- Бихте ли ни оставили за момент, моля?

Щом отпращаше Минерва, шансовете да говори за еликсира на живота се умножаваха хилядократно. Уилсън бързо пристъпи към стареца и прошепна в ухото му:

- Трябва да ме оставите аз да кажа на Рандъл - рече той с цялото спокойствие, на което беше способен в момента. - Тази стратегия ще доведе до най-добър резултат.

Г. М. изчака Минерва да отвори чадъра си и да излезе на проливния дъжд.

- Аз решавам какво и кога ще се казва - тихо отвърна той.

- Не бива да говорим тук - прошепна Уилсън. - Трябва да имате предвид, че Минерва е човек на Джаспър.

- И какво от това?

- Не исках да го казвам досега, но подозирам, че Джаспър е наясно с намеренията ви и се опитва да осуети опитите ви за намиране на лекарство.

За момент Г. М. погледна към Минерва, която стоеше на проливния дъжд, после отново се обърна към Уилсън,

- Сигурен ли сте в това? - Думите му се чуваха трудно от тропота на дъжда по покрива.

- Джаспър и Минерва задаваха въпроси, които ме накараха да стигна до това заключение. Боя се, че Джаспър е научил за плановете ви и че ще се противопостави изобщо на мисията.

Минаха няколко секунди, след което Г. М. най-неочаквано се усмихна.

- Сигурно си мислите, че трябва да съм раздразнен от Джаспър и от онова момиче там - каза той, сочейки с бастуна си към Минерва. - Джаспър постъпва така, както смята за правилно, и се гордея с него заради това. Аз го научих да бъде безмилостен и безкомпромисен, когато става въпрос за интереса на компанията, и той смята, че я защитава. В известен смисъл съм малко разочарован като негов роднина, но разочарованието ми е незначително в сравнение с гордостта ми от него.

- Трябва да ме оставите аз да кажа на Рандъл - повтори Уилсън така, че Рандъл да не може да го чуе. - Аз ще говоря с него, щом настъпи подходящият момент. И когато съм сигурен, че разговорът ни ще остане на четири очи.

Г. М. дръпна Уилсън три стъпки настрани и се обърна към Рандъл.

- Ще ви дам един съвет, млади момко, стига да позволите.

Сърцето на Уилсън се разтуптя, докато чакаше следващите думи на стареца.

- Никога не забравяйте, че тази мисия може да продължи само ако имате моята подкрепа - каза Г. М. - Двамата с Джаспър ви избрахме за мисия Ездра, но лоялността ви трябва да бъде изцяло към мен, господин Чен. Има нещо, което трябва да направите за мен в миналото - и то не подлежи на обсъждане. Аз командвам и ще бъдете така добър да го запомните. - Г. М. направи пауза. - Трябва да слушате Уилсън през цялото време и да правите онова, което ви казва. Разбирате ли?

- Да, Г. М. - отвърна Рандъл.

- Господин Даулинг, моля да дойдете при мен следващия вторник. Тогава ще обсъдим нашите планове. - Бионичните шини на Г. М. засъскаха, когато той се раздвижи. - Виждам, че сте поставили на първо място моите интереси, господин Даулинг, за което съм ви много признателен. Днес бе един много показателен ден.

Той тръгна към огромните врати на хангара и Минерва незабавно изтича обратно вътре и го изведе на дъжда, като го пазеше с чадъра си.

Докато двамата изчезваха в пороя, Уилсън бе залят от вълна на облекчение. Беше успял да попречи на Г. М. да каже на Рандъл за еликсира на живота и така бе предотвратил потенциална катастрофа.

- Надявам се, че знаеш какво правиш - рече Рандъл.

- Защото цялото това шепнене помежду ви никак не ме кара да се чувствам удобно.

- Няма за какво да се безпокоиш - с безизразна физиономия отвърна Уилсън. - Ако беше на моето място, щеше да постъпиш по същия начин.

- И каква е голямата тайна? — поинтересува се Рандъл.

- Сега не му е времето да я обсъждаме - отговори Уилсън. - Но ти обещавам едно. Ще ти кажа всичко, което е нужно да знаеш, за да изпълниш мисията. Всичко . И няма да добавя нищо, което не е абсолютно задължително за успеха ти.

- Да не искаш да кажеш, че ще филтрираш информацията, която получавам?

- Някои неща само ще те разсеят.

- Г. М. явно иска да направя нещо за него.

- Рандъл, само след три дни ще бъдеш пратен в миналото на мисия, изложена в свитъците от Мъртво море - документи, написани от самите архитекти на вселената. Те са онези, които преценяват какво трябва да знаеш, и аз им вярвам безусловно. Информацията, която ти е нужна, са точките от мисията, всички до последната.