Кристофър Райд - Последната императрица

Самолетът започна да подскача и да се тресе.

Като правеше дребни корекции с лоста, Уилсън спусна машината на височина 100 метра над бруления от вятъра залив без спуснати задкрилки право към пистата. Скоростта им беше безумна за приземяване - 425 км/ч. През цялото време Уилсън следеше дърветата в далечината и силния дъжд, подобен на блещукаща сива водна стена, която приближаваше малкото летище от другата посока.

- Напречен вятър... Напречен вятър! - съобщи бордовият компютър.

Носът на самолета рязко клюмна и в отговор Уилсън дръпна лоста към себе си. Лявото крило се спусна надолу и той премести лоста надясно; крилото с неохота се вдигна под внезапно засилилия се вятър. Корпусът подскачаше и дрънчеше, вътрешните нитове скърцаха в отговор на движението на крилете. Но въпреки натиска самолетът се задържа хоризонтално.

Вече бяха спуснали колесниците и се намираха само на 30 м над земята. Турбулентността тук беше ужасна. Уилсън намали скоростта, докато прелитаха над края на пистата. Силният дъжд вече се изсипваше върху другия край на ивицата, а мъглата скриваше всичко наоколо.

Уилсън продължи да говори:

- Преценяването на положението е важно, точно както казва Лъ Дан. - Кабината се тресеше толкова силно, че гласът му беше преминал във вибрато. - Но страхът е загуба на време. Той замъглява съзнанието, когато най- важното нещо...

- Напречен вятър... Напречен вятър! - отново се обади бордовият компютър.

За втори път лявото крило на самолета рязко се килна надолу. Уилсън дръпна лоста надясно и натисна десния педал, използвайки цялата си сила да ги задържи в това положение.

Лявото крило изведнъж докосна настилката и за момент искрите осветиха ярко кабината. Корпусът се тресеше и огъваше, самолетът се отклони и за миг сякаш стана неуправляем. Уилсън натисна лоста напред и крилете застанаха хоризонтално, а колесниците тежко се сблъскаха с пистата. Ревът на двигателите се смени от тропота на гигантските дъждовни капки, шибащи стъклото. Дясното крило отново се повдигна с намаляването на скоростта, но Уилсън го овладя с лекота. Поройният дъжд се сипеше по стъклото, мощните пориви на вятъра рисуваха странни и непредсказуеми шарки по прозрачната повърхност.

Уилсън включи микрофона си.

- Алфа Браво Делта се приземи на писта трийсет и пет - спокойно докладва той. - Насочвам се към хангар четиресет и две.

- Разбрано, Алфа Браво Делта - отвърна компютърно генериран глас.

Уилсън плавно увеличи газта и използва „Макеър“, за да стигне през сивата мъгла и дъжда до хангара.

- Знаеш ли, напоследък почти не ми се случва да се разбивам - с усмивка рече той. - Но сега бях на косъм.

Рандъл не беше произнесъл нито дума след приземяването. Най-после въздъхна дълбоко.

- Може и да си търсиш смъртта, но не биваше да поставяш и мен в подобна ситуация.

- Просто времето се развали малко по-бързо, отколкото очаквах.

- Аз съм Надзирател на мисия Ездра - с чувство отвърна Рандъл. - Не би трябвало да попадам в подобни ситуации.

Тропотът на дъжда по стъклото се смени с вибриращото бръмчене на двигателите, когато влязоха през огромните отворени врати на празния хангар и потъмнялото от бурята небе се смени с яркото сияние на флуоресцентните лампи. Уилсън изключи двигателите и в кабината отново се възцари относителна тишина, нарушавана само от барабаненето на дъжда по високия покрив.

- Ти си идиот - каза Рандъл и хвърли с отвращение слушалките си.

- Трябва да поработиш върху реакциите си - отвърна Уилсън. - Особено когато никой не е пострадал.

Рандъл отвори вратата и разкопча колана си.

- Доста странен момент да показваш мъдрост след това, което направи току-що.

- Внимавай, като стъпваш на крилото - предупреди го Уилсън. - Сигурно е много хлъзгаво.

В отговор Рандъл му хвърли изпепеляващ поглед.

Уилсън въздъхна и отвори своята врата. Стъпи на крилото, направи две крачки и скочи на гладкия бетон. Вън от кабината беше много по-шумно, дъждът шибаше безмилостно гофрираната ламарина на покрива.

Вниманието му внезапно беше привлечено към горната повърхност на лявото крило. Забеляза, че някои от аеродинамичните нитове са се повдигнали. Прокара пръсти по мократа повърхност чак до разбития връх - крайната част липсваше напълно.

Рандъл заобиколи самолета откъм опашката. Личеше му, че още е ядосан, по сериозната физиономия и отпуснатите рамене. Уилсън се подготви да понесе поредната атака, когато видя два силуета при вратите на хангара, които приближаваха, защитени от един-единствен чадър от дъжда.