Кристофър Райд - Последната императрица

- Направил си грешна преценка! - с отровен тон каза Цъ Си. - Виждам го по физиономията ти. Освободи предателя Хари Паркс и сега излиза, че на състраданието ти се отговаря с открито неуважение.

- Каква охрана има в Летния дворец? - попита той.

- Почти никаква - отчаяно отвърна Цъ Си. - Само хиляда евнуси прислужници и двеста воини. Изобщо не са достатъчни да защитят двореца от атака. Мястото може да бъде превзето с лекота от всяка посока. - Тя присви очи към Рандъл. - Не оправда очакванията ми.

Гневът премина като мълния през тялото на Рандъл.

- Как смееш да ми говориш така! - изръмжа той. - Дойдох тук да защитя Забранения град - и го направих. Лорд Елгин няма да посмее да атакува стените на Пекин и да рискува отмъщението ми. Жалко, че Юан Мин Юан се намира извън стените. Най-важното е, че Забраненият град е в безопасност и че ти и синът ти сте тук. Това само по себе си ще гарантира управлението на Цин и в бъдеще.

- Юан Мин Юан е най-любимото ми място на земята - по-спокойно рече Цъ Си, чийто гняв явно бе смекчен от избухването на Рандъл. - Трябва да има начин да успеем да го защитим.

Рандъл се опита да измисли план, който би могъл да постигне целта, но знаеше, че времето и липсата на знания за бъдещите събития са срещу него. В историята, която бе изучавал, лорд Елгин изобщо не се насочваше на север от Пекин да ограби Летния дворец. Накрая попита:

- Ако имаше възможност да избираш, кое би защитила - Забранения град или Летния дворец?

- И двете.

- Не може и двете.

Явно разтревожена, Цъ Си разтри лице.

- Юан Мин Юан е най-изящното място на света - каза тя. - Там има три европейски двореца, по-фини и по-величествени от онези в самата Европа.

- Не мога да гарантирам защитата на Юан Мин Юан - каза Рандъл. - Да се надяваме, че лорд Елгин и Хари Паркс ще видят прелестта на създадения от Циенлун свят и ще го оставят непокътнат, като само откраднат това-онова.

- Трябва да направиш нещо повече, отколкото да чакаш съжалението им! - озъби се Цъ Си. - Те нахлуха в тези земи и сега се готвят да осквернят едно от най-големите съкровища на Средното царство!

Рандъл се взираше в яростните очи на императрицата - бяха хладни и кафяви като шоколад, а в същото време горяха враждебно.

- Нищо не мога да направя - отвърна накрая той.

Цъ Си яростно тръгна към огнището, а сянката ѝ се разтегли по полирания под и по стената откъм Императорските градини.

- Трябва да има начин!

- Какво има там? - попита Рандъл и посочи червения плик, който Цъ Си носеше от самото си идване.

Тя не се обърна към него, а само протегна ръка. Пликът се очерта на фона на пламъците.

- Още едно нареждане за екзекутирането на Хари Паркс и хората му. Пристигна само четвърт час след като те напуснаха Пекин. - Цъ Си се обърна и погледна Рандъл. - Явно стратегията ти да освободиш пленниците преди пристигането на писмото се оказа пълен успех. Но се боя, че в успеха допуснахме грешка. Изгубихме разменната монета.

- С пристигането на писмото така или иначе щяхме да изгубим разменната монета - посочи Рандъл. - Ако пленниците бяха екзекутирани, съюзниците щяха да отговорят така свирепо, че би било невъзможно да ги удържим. Тогава целта им нямаше да е Летният дворец, а самият Забранен град.

Цъ Си стоеше абсолютно неподвижно, сякаш изваяна от камък, величествена и прекрасна.

- Трябва да има нещо, което да направиш - с треперещ глас каза тя. И в следващия момент решимостта ѝ сякаш се стопи напълно и тя захлипа.

Рандъл я прегърна през раменете. Чуваше тъгата ѝ и усещаше лекото повдигане на гърдите ѝ, но това събуди повече влечението му към нея, отколкото някоя друга емоционална струна.

Цъ Си се обърна в обятията му като змиорка, въртяща се в ръцете на рибар.

- Трябва да има нещо, което да направим, нали?

Рандъл се взираше в красивото ѝ тъжно лице и усети как куражът му се засилва.

- Рискуваме много, ако реагираме на придвижването на червените дяволи към Юан Мин Юан.

Цъ Си облегна глава в копринената му туника, като в същото време го прегърна през кръста.

- Ти си герой, който знае много за бъдещето. Сигурна съм, че можеш да ги спреш. Червените дяволи се страхуват от теб. Страхуват се от силата ти.

- Не можем да си позволим още една загуба на бойното поле. Това със сигурност ще оголи напълно Забранения град.

Цъ Си разкопча колана на Рандъл и плъзна длани по кожата му. В отговор той неволно изстена.

- Трябва да защитим Юан Мин Юан - прошепна тя.

Рандъл осъзна, че има само една възможност. Щеше да се наложи да препусне към Летния дворец сам и да пристигне преди основните сили на съюзниците.