Кристофър Райд - Последната императрица

- Какво предлагате? - попита лорд Елгин.

- В целия Китай има само едно място, в което са струпани повече богатства, отколкото в Забранения град, място, което се почита най-вече заради красотата си и едва след това за всичко друго. Китайците го наричат Летния дворец, Юан Мин Юан. Това е бърлогата за удоволствия на императора и той прекарва там почти половината от годината. Забраненият град е церемониалният център, а Летният дворец е домът му. Нищо не олицетворява мощта и изключителността на императора повече от Юан Мин Юан. Самият лорд Макартни се срещнал там с император Циенлун през хиляда седемстотин деветдесет и трета и казал, че това е най-впечатляващото място на света. Истинска приказка от дворци, злато и скъпоценности. - Хари отново се завъртя.

- Именно там ще отмъстим за убитите! Ще ограбим Китай, като унищожим Летния дворец и завинаги сложим край на илюзията, че Цин са господари на вселената.

Хари отиде до лорд Елгин и прошепна в ухото му:

- Не можем да рискуваме да нападнем Пекин и да се изправим срещу Рандъл Чен. Той предупреди, че една атака срещу Забранения град ще обедини манджури и китайци срещу нас. Ако разрушим Летния дворец, на китайците няма да им пука. Той е бил построен от Цин и единствено за манджури.

Лорд Елгин беше поразен от явната решимост на Хари да плячкоса Летния дворец. Самият той не се беше замислял за подобно нещо, тъй като се страхуваше, че конниците на Ринчен може би още са някъде в горите от другата страна на Пекин.

- Така няма да нарушим уговорката си с господин Чен - прошепна Хари.

- Ами ако е някакъв капан?

- Не е капан - решително рече Хари. - И останалите противникови сили са се затворили зад стените на Пекин. Видях го с очите си.

Мислите на лорд Елгин запрепускаха в главата му - говореше се, че богатствата на Летния дворец са невъобразими. Това бе идеален начин да финансира войната, без да му се налага да разчита единствено на репарациите, получени на масата за преговори. Освен това Хари бе прав - унищожаването на Юан Мин Юан технически не беше нарушаване на споразумението. Господин Чен бе заплашил със сигурно отмъщение при евентуална атака срещу Пекин. Летният дворец се намираше само на осем километра западно от градските стени. Не беше част от самия град и следователно лорд Елгин можеше да твърди, че е изпълнил своята част от уговорката.

- Разплатата няма да закъснее! - изрева лордът.

- Летният дворец трябва да бъде оголен! - извика Хари. - Всяко скъпоценно украшение и изделие трябва да бъде прибрано!

- И всеки мъж или евнух на територията му да бъде посечен! - добави със задоволство сър Хоуп.

Изпълненото с омраза мърморене отново се надигна в лагера. С всяка изминала секунда атмосферата ставаше все по-нагорещена. Хари виждаше омразата в очите на всеки войник. Дори доскорошните пленници, вкусили само трийсет минути свобода, бяха съблазнени от суровата емоция и изгледите за унищожение и грабеж. Отмъщението щеше да бъде сладко.

- Ще ограбим всички богатства на Летния дворец - извика лорд Елгин. - Ще вземем всичко! И всеки войник ще получи своя дял.

Тържествуващ рев погълна лагера.

- Това е моментът, когато Втората опиумна война ще се изплати! - изрева лорд Елгин. - В името на кралицата и страната, Летният дворец трябва да изгори. Генерал Нейпиър, сър Хоуп, подгответе хората си.

Пекин, Китай

Забраненият грал

Дворецът на съсредоточената красота

8 октомври 1860 г.

19:00 ч. местно време

Мисия Ездра - ден 219

Внимателно подредените дърва горяха буйно в откритото огнище и пламъците скачаха нагоре, мъчейки се да достигнат железния комин. Танцуващият огън излъчваше силна топлина и в същото време хвърляше златни отблясъци по всички стени и колони на огромната къща.

Докато чакаше сам в спалнята на Цъ Си, Рандъл крачеше напред-назад по полирания под. Императрицата го беше извикала преди половин час, а още я нямаше никаква. Решението ѝ да се срещне с него точно тук го изпълваше с опасения.

Само след четири дни той щеше най-сетне да се махне от това място и присъствието му тук щеше да бъде забравено завинаги сред гордостта и избледняващите спомени на победители и победени. Историята нямаше да каже нито думичка за съществуването на Рандъл Чен. Лорд Елгин и Хари Паркс щяха да бъдат запомнени като най-големите нашественици на всички времена, а Цъ Си щеше завинаги да остане като жената, успяла сама да спаси Средното царство от самоунищожение. Единствено Надзирателят щеше да знае пълната истина за случилото се в действителност. Рандъл се запита дали ще продължи да скърби за незнайния брой хора, изгубили живота си поради знанието, което беше донесъл от бъдещето, но се съмняваше. Историята беше жестока - винаги е била и винаги щеше да бъде. Ако не беше неговата намеса, тактиката, която така внимателно бе приложил в полза на съюзниците, щеше със сигурност да се преобразува в нещо друго. Предимството щеше да се насочи като поток в някаква друга посока, която щеше да бъде също толкова брутална и ужасна.