Кристофър Райд - Последната императрица

Лицето на лорд Елгин се зачерви от гняв, докато мъкнеше тежкото си туловище през разделящата се пред него тълпа. Хари посегна да го хване за ръката, но той се дръпна. В писмата си Паркс съвсем ясно бе писал, че е изгубил част от хората си, така че това не би трябвало да предизвика подобна реакция, освен ако лорд Елгин не искаше да използва момента, за да настрои войниците.

Главнокомандващият се обърна към Хари.

- Значи Цин се осмеляват да убиват наши хора? - изрева той.

- И раниха много повече. - Хари се обърна към хората си и им каза да покажат раните си. - Китките и глезените ни бяха вързани - обяви той, докато всеки от бившите пленници показваше белезите си. - Въжето беше напоено с вода. Когато изсъхна, то се сви наполовина, спирайки кръвообращението. Ръцете и стъпалата ни се подуха, докато кожата не започна да се цепи от натиска. Нокти и пръсти се пръскаха, от раните се лееше кръв. Но това не беше най-лошото. Плътта ни беше изложена на стотици мухи месарки, които наплюха раните - и защото ръцете ни бяха вързани, не можехме да махнем яйцата. Личинките растяха всеки ден и ядяха живо месо. Помнете ми думите, скъпи сънародници, тези мъже понесоха невъобразими страдания. И за огромно съжаление някои от тях не издържаха - ако не от болестта, бяха довършени от болката и лудостта.

Целият лагер се смълча, хипнотизиран от въздействащото описание.

- Хората ни бяха пребивани, докато лежаха на пода, а китките и ръцете им се бяха издули толкова много от кръв, че не можеха да отвърнат - продължи Хари. - Ако посмееха да поискат храна или вода, стражите им наливаха мръсотия и изпражнения в устата, докато не престанат да искат. - Хари се обърна кьм лорд Елгин. В очите му играеха адски пламъци. - Никога не съм мразил някого повече от мерзавците, които извършиха тези престъпления. - Той посочи към групата си. - Тези мъже видяха самия ад. И всеки от тях е герой заради това, че е оцелял. Повечето от хората ни умряха през първите три дни. Томас Боулби, капитан Брабазон и лейтенант Андерсън са сред тях. И всички би трябвало да сме мъртви, като се има предвид къде бяхме.

- Храбростта ви е отбелязана - каза все така зачервеният лорд Елгин. - И е време за отмъщение! Време е да посечем виновниците за тези ужасни престъпления! Време е кралица Виктория да стъпче онези, които се осмеляват да измъчват и убиват британски войници! Особено мъже като вас, яздили под белия флаг на примирието.

Гневно мърморене се надигна из лагера - войниците се изпълваха с желание да убиват.

- Аз и хората ми трябваше да сме мъртви! - надвиха глъчката Хари, сякаш се намираше на сцената в Уест Енд. - Но сме живи благодарение на състраданието, показано от повелителите Цин! Ако не бяха те, днес със сигурност нямаше да сме тук.

Думите му сякаш незабавно потушиха настроението на тълпата; по изражението на лорд Елгин ясно се виждаше, че главнокомандващият е абсолютно объркан от признанието за милостта на Цин.

- С хората ми гледахме смъртта в очите - продължи Хари. - Всеки беше изтърпял повече, отколкото би трябвало да изтърпи който и да било човек или животно. Точно тогава, когато бях изправен пред собствената си смърт, внезапно бях осенен от лъч надежда. Сякаш докоснат от ръката на самия Бог, внезапно се почувствах съживен. Както бе повелила съдбата, вие и съюзниците тъкмо сте спечелили славната битка при моста Осем ли, най-великата победа в историята на Британската империя. Именно в този момент вие спасихте мен и хората ми. Именно в този момент императорът избяга от града и чувствителният и мил принц Кун пое нещата в свои ръце, подпомаган от императрица Цъ Си, която застана плътно до него.

- Трябва да накараме Цин да платят за стореното с вас - кипеше лорд Елгин и думите му сякаш подбуждаха Хари да настрои тълпата срещу врага.

- Всичко, за което дойдохме тук, е почти завършено - извика Хари. - Но ние не можем да рискуваме да разрушим Пекин, защото това няма да постигне истинските ни цели. Ако унищожим града, наред с това ще унищожим и най-големите си поддръжници, а по всяка вероятност и онези, които са причина за оцеляването ни. - Хари се завъртя в кръг. - Съгласен съм, че трябва да накараме Цин да платят за жестокостите си. Трябва да отмъстим за убитите. Съгласен съм, че се изпречиха на най-великата сила на света! Казвам, че трябва да вземем от Китай повече от онова, за което дойдохме. - Той посочи на север. - Тази страна има невъобразими богатства. И тези богатства ще бъдат наши.