Кристофър Райд - Последната императрица

Най-сетне последният мандарин мина тромаво през залата и излезе във ветровития следобед. Множеството стъклени врати на двореца отново бяха затворени и свещите успяха да останат запалени за първи път от началото на деня. Десетки евнуси прислужници забързано почистиха пода с меки бели кърпи, след което се оттеглиха през задния изход, следвани от воините евнуси. В залата останаха само принц Кун, Цъ Си и Рандъл, окъпани в златистото сияние на свещите.

Принц Кун се поклони.

- Слава на Сина на небето.

- Слава на Сина на небето - отвърна Рандъл.

- Планът ви засега като че ли действа - каза Цъ Си с характерния си тон. - Примирието продължава и червените дяволи мируват.

- В Забранения град сме защитени - отвърна Рандъл. - Но все още има много работа за вършене. Пленниците трябва да бъдат освободени през идните дни и трябва да се подготви и подпише нов договор.

Цъ Си кимна.

- Двамата с принц Кун сме доволни от стратегията ви.

- И когато формалностите приключат - каза Рандъл, - ще трябва да заминете направо за Дзъхол, за да бъдете със съпруга си.

- Ще бъда ли добре дошла там? - попита Цъ Си.

Рандъл я погледна право в очите.

- Ако искате да станете регент на Средното царство и да защитите управлението на сина си, трябва да отидете.

- Принц Кун ще ни остави - обяви Цъ Си. - И ще ми разкажете повече за съдбата ми.

Тя понечи да изпрати девера си, но точно тогава един евнух в традиционно облекло отвори вратата към двора и влезе. При затварянето на вратата един порив на вятъра угаси поне петдесет церемониални свещи.

- Това е евнухът Ян, верен слуга на Су Шун - прошепна Цъ Си на Рандъл.

- Надявах се да ви открия тук - каза Ян, докато се клатушкаше по полирания под.

- Че къде другаде да бъда в такъв велик ден? - отвърна Цъ Си.

Ян се усмихна, показвайки зъбите си.

- Изпълнявате задълженията си както винаги, императрице.

Евнухът забеляза очите на Рандъл и за момент остана като хипнотизиран. Рандъл се опита да се дръпне, но Ян настоятелно го помоли да остане.

- Откъде си, воино?

Рандъл стрелна с поглед Цъ Си и тя отговори вместо него:

- За съжаление това забележително създание няма глас.

- Каква прекрасна гледка е само - промърмори Ян, сякаш бе гарван, кълвящ трупа на мъртво животно. - Толкова прекрасна.

- Ако имате предвид очите, прав сте - великодушно рече Цъ Си. - Това е рядък дефект по рождение, подобно на албиносите. Но, уви, същата съдба, която е създала тези великолепни очи, е отнела възможността му да говори.

- И е толкова висок - почти с благоговение промълви Ян.

- Достатъчно за него! - рязко каза Цъ Си. - Защо си тук, прислужнико?

- Дойдох по заръка на Сина на небето - с дрезгав глас каза Ян. Като се наведе напред, сякаш се канеше да се поклони, евнухът рязко протегна ръка да сграбчи Рандъл за слабините. Но преди да успее да го докосне, Рандъл хвана китката му, изви я нагоре, извади меча си и замахна да отсече ръката му в лакътя.

- Пусни! Пусни! - заврещя Ян като ранена котка.

- Пусни го - нареди Цъ Си и Рандъл хвърли евнуха на земята. Цъ Си изгледа свирепо пратеника на Су Шун. - Как смееш да проявяваш подобно неуважение към мен!

Ян беше на колене и придържаше изкълчената си китка.

- Исках да съм сигурен, че прекрасният ви воин е бил кастриран - изстена той. - Не исках да ви обидя.

- Късно е за извинения - изсъска Цъ Си. - Трябваше да го оставя да ти отреже ръката! Пенисът и скротумът на този воин бяха отстранени преди по-малко от месец и раната още не е заздравяла напълно. Можеше да му причиниш ужасна болка. - Тя закрачи напред-назад. - Защо си дошъл тук, прислужнико?

- По официални дела - нервно отвърна Ян, чийто глас бе станал още по-дрезгав. - Нося заповеди лично от Сина на небето. До Дзъхол стигна новината, че за пленниците се полагат грижи и че раните им са излекувани. Синът на небето настоява те да бъдат екзекутирани до падането на нощта.

- И имаш ли някакви документи, които да потвърждават това?

Ян бръкна в робата си, извади един яркочервен плик, подаде го на Цъ Си и остана да стои на колене, придържайки китката си. При вида на малкия плик сърцето на Рандъл се разтуптя.

Ян покорно сведе глава.

- Препусках повече от десет часа, за да ви донеса това писмо, императрице. Умолявам ви да ме освободите, за да мога да си почина.

Цъ Си посочи към двора.

- Ще заминеш незабавно обратно за Дзъхол и ще кажеш на Сина на небето, че искането му е изпълнено.

- Но аз се нуждая от почивка, императрице. Прекарах на седлото цяла нощ...