Кристофър Райд - Последната императрица

- Нещата изглеждат добре - каза Уилсън, докато приближаваше Рандъл.

Рандъл продължаваше да се взира в транспортната капсула.

- Определено се надявам да е така.

- Как си? - попита Уилсън.

- Научих много за себе си през последните няколко дни - замислено рече Рандъл. - Давам си сметка, че на колкото по-голямо напрежение съм подложен, толкова по-ясен става умът ми, когато си заповядам да продължа напред.

- Това е добре - кимна Уилсън.

Рандъл го погледна.

- Благодаря, че уреди възстановяването на достъпа на Лъ Дан. Това означава много за мен. Имам нужда да е около мен всеки ден.

- Беше само някакъв гаф на охраната - отвърна Уилсън. - Достатъчно беше едно обаждане на Джаспър, за да поправят нещата.

- Е, признателен съм ти - рече Рандъл и въздъхна. Зад него дванайсетте учени седяха пред холографските си дисплеи. Всеки от тях беше като картина на съсредоточеността. - Ако преди две години ми беше казал, че ще седя пред теб в Меркуриевата лаборатория и само след няколко дни ще бъда прехвърлен двеста и двайсет години назад в миналото, щях да си помисля, че си за освидетелстване.

- Да не изключваме тази възможност - отвърна Уилсън.

Рандъл се ухили.

- Не мога да кажа дори на баща си с какво си изкарвам хляба. Той е компютърен програмист, споменавал ли съм ти? Би се влюбил в това място. - Усмивката на Рандъл помръкна. - А ако умра, дори няма да разбере какво се е случило. „Ентърпрайз Корпорейшън“ ще го нарече инцидент по време на тренировка или нещо подобно.

- Няма да умреш - отвърна Уилсън.

- Ако все пак умра, трябва да кажеш истината на баща ми. Ще го направиш ли?

- Стига си мислил негативно - каза Уилсън.

Рандъл поклати глава.

- Прав си, съжалявам. - Той пое дълбоко дъх. - Знаеш ли, в главата ми настава пълна каша, когато се опитвам да възприема идеята за пътуване във времето и как миналото и бъдещето се случват едновременно. Преди живеех в прост свят, в който миналото определяше бъдещето - и толкова. А сега се оказва, че бъдещето може да повлияе на миналото по абсолютно същия начин. - Изведнъж погледът му стана тревожен. - Това прави каша в главата ми. Мъничко.

Уилсън постави ръка на рамото му и го поведе към прозореца.

- Напълно разбираемо е да се чувстваш така. Опитваш се да си обясниш какво става, но това няма да ти помогне, а само ще насочи фокуса ти другаде. Ще ти разкажа една история, която може да свърши работа. През моя живот обръщах голямо внимание на онези, които смятах за успели, и стигнах до заключението, че всички те имат три общи черти. Първо, успелите хора винаги гледат напред с голяма страст и не са заровени в миналото. Второ, притежават вродено любопитство към живота и осъзнават, че всеки ден е възможност да научиш или преживееш нещо ново, независимо колко вече знаеш. И трето, те се вълнуват единствено от това какво могат да контролират. Никога не се тревожат за нищо друго, защото нямат влияние върху него.

Уилсън изчака няколко секунди, докато думите му достигнат до Рандъл.

- Гениалното във всичко това е, че в този вид логика няма място за страх . Трябва да гледаш напред, Рандъл, и да се съсредоточиш върху мисията, защото тя е наистина най-голямото изживяване. И най-вече трябва да се безпокоиш само за нещата, които можеш да контролираш. - Уилсън посочи транспортната капсула. - Ще влезеш в онази сфера, все едно влизаш в кола, и тя ще те отведе някъде. Когато пристигнеш, ще правиш онова, на което си обучен. Ще следваш точките на мисията буквално и ще използваш мъдростта, коварството и знанията си от бъдещето, за да промениш историята според собствената си воля. И когато приключиш най-великото си приключение, ще се върнеш тук и ще си говорим и смеем за това как си постигнал целта си. Ще искам да чуя всичко, до най-малката подробност.

Рандъл кимна.

- Благодаря за подкрепата - искрено рече той.

- За протокола, знам много добре през какво минаваш - каза Уилсън. - Виж, денят беше натоварен. Защо не се прибереш и не си починеш малко? Утре пак ще има симулации. Професор Оутър е подготвил няколко татарски бойни сцени, които аз лично смятам за много впечатляващи. Трябва да бъдеш решителен, когато даваш инструкции в разгара на битката.

- Благодаря. - Рандъл се усмихна насила. - До утре. - Той стисна ръката на Уилсън и тръгна към изхода.

Минутите се изнизваха и Уилсън установи, че се е загледал в кристалната сфера и се пита какво ли би представлявал светът, ако можеше да се прехвърли където си поиска. Да посети всяко голямо събитие от всеки момент на историята - писането на Декларацията за независимостта, изригването на Везувий, речта на Барак Обама при встъпването му в длъжност. Би могъл да посети дори римския сенат по времето на Веспасиан. Интересно, но от мисълта за подобна сила сърцето на Уилсън неочаквано натежа. Би било трудно да не поискаш да промениш миналото. Да поправиш толкова много грешки, оформили света, в който живеем днес. Да спасиш велики хора и да защитиш невинни. Трудно би било да разбереш кога трябва да спреш да се намесваш, ако разполагаш с подобна сила.