Кристофър Райд - Последната императрица

- Ще правиш онова, което ти заповядвам! - озъби се Цъ Си.

Евнухът опря чело в пода.

- Беше ми наредено да присъствам на екзекуцията...

- Да не си казал нито дума повече, прислужнико! Принц Кун, изпратете тази гадина обратно до конюшните, за да се махне незабавно.

- Както наредите - отвърна принц Кун.

Ян бавно се надигна със стонове и последва принц Кун през огромната зала, без да откъсва очи от пода. Когато отвориха външната врата, нов порив на вятъра угаси още свещи.

Цъ Си погледна Рандъл в очите.

- Евнухът на Су Шун не бива да се връща в Дзъхол - направо каза тя. - Ще му счупите врата и ще хвърлите тялото му в кладенеца на двора. - Тя посочи навън.

Рандъл беше поразен от студената пресметливост на искането ѝ.

Цъ Си прибра червения плик в дрехата си.

- Трябва да действате бързо. След като излезе на двора, Ян ще каже на всички наоколо, че е предал съобщението си.

Рандъл просто стоеше и я зяпаше.

Цъ Си го хвана за раменете и го разтърси.

- Ще бъдем принудени да убием Хари и хората му довечера, ако не действате.

Най-сетне осъзнал последиците, Рандъл се обърна и се втурна по полирания под, спря с поднасяне да отвори вратата и вятърът го удари в лицето. През главата му минаха над пет начина на убиване, докато тичаше по мраморните стъпала и през плочките на двора тихо като призрак. Ян и принц Кун бяха почти при външната порта и Рандъл трябваше да жертва тишината за скорост, за да ги настигне навреме.

Докато ръката на Ян се протягаше към дръжката на вратата, Рандъл се хвърли във въздуха, сграбчи евнуха за главата и рязко я завъртя настрани. Разнесе се звук като от пречупена дебела съчка. Очите на евнуха останаха отворени, докато Рандъл безмълвно пускаше хриптящото му тяло.

Усети навреме, че принц Кун се кани да закрещи, и бързо сложи длан върху устата му. Принцът беше пребледнял и се тресеше целият.

- Нито звук - прошепна му Рандъл. - В противен случай ще ни издадете.

Със спокойно изражение Цъ Си излезе от двореца, посочи с една ръка кладенеца, а с другата - мястото до себе си. Ясно беше, че иска тялото на Ян да бъде хвърлено в кладенеца, а принц Кун да застане до нея.

- Вървете веднага при нея! - прошепна Рандъл. - Бъдете силен и всичко ще бъде наред.

Рандъл вдигна отпуснатото тяло на Ян и се затича към тухления кладенец, метна трупа в тъмното и секунда по-късно чу плясъка. После спринтира през двора, влезе в залата и затвори след себе си. Цъ Си и принц Кун трескаво палеха колкото се може повече свещи. Рандъл се зае да им помага, докато залата не се изпълни със светлина.

След като се върнаха на местата си в средата на помещението, Цъ Си прошепна в ухото на принц Кун:

- Ще извикаш, че един евнух е паднал в кладенеца. Не забравяй, братко - не знаеш кой е, защото изобщо не си говорил с него.

Лицето на принц Кун все още бе бледо, но той събра кураж и се втурна към прозореца, като крещеше „Евнух падна в кладенеца! Евнух падна в кладенеца!“. Той остана там, като сочеше навън, докато в залата най-сетне не се появиха поне дузина прислужници.

- Внимавайте с вратите! - извика им Цъ Си. - Не искам свещите на императора да изгаснат.

Тежките външни порти най-сетне се отвориха и най-малко двайсет стражи се втурнаха към кладенеца заедно с дворцовите евнуси с надеждата да спасят падналия.

- Едва не закъсняхте - тихо рече Цъ Си.

- Работата е свършена - прошепна ѝ в отговор Рандъл.

- Сега щяхме да подготвяме екзекуцията на Хари, ако се бяхте поколебали още миг. - Цъ Си гледаше как хората на двора спускат въжета в кладенеца. - Ян щеше да съобщи за вас на Су Шун и щеше да започне разследване. Евнухът се отнесе с подозрение към вас. Но вие го знаете.

Рандъл направо не беше на себе си от случилото се преди малко.

- Ще изгоря плика - каза Цъ Си. - Ще минат най-малко три дни, преди Су Шун да разбере, че не сме го получили.

- Стана твърде опасно да продължа да пребивавам на територията на Забранения град - заяви Рандъл.

- Глупости - спокойно рече Цъ Си. - Мястото ви е тук при мен. - Тя се обърна към него. - Отново се притекохте на помощ на Средното царство в момент на нужда, Рандъл Чен. Задължена съм ви за това. - Тя пое дълбоко дъх.

- Честно мога да кажа, че действията ви днес донякъде ме карат да ви простя за онова, което ми сторихте онази нощ. Иска ми се всичко да беше чисто. Така щях да мога да ви се отблагодаря по по-приятен начин.

Отвън на двора вадеха безжизненото тяло на Ян от кладенеца. Беше се събрала тълпа и принц Кун обясняваше как евнухът влязъл и тръгнал направо да пие вода. И както седял, в следващия момент изчезнал.