Кристофър Райд - Последната императрица

Рандъл отиде до леглото на Цъ Си, наведе се и вдиша аромата на една от извезаните възглавници. Коленете му моментално омекнаха, уханието го върна към спомена за голото ѝ тяло и усещането, което изпита, когато косата ѝ докосваше лицето и гърдите му. Той затвори очи и въздъхна.

По-рано същия ден Хари Паркс и хората му си получиха конете и оръжията и бяха изпратени от Пекин с огромна почетна стража, която ги ескортира до външните стени - всички татарски войници и конници, най-малко 3000 души. Цъ Си беше решила последният спомен на Хари Паркс при напускането на града да бъде за храбрата и сплотена войска, разположена вътре. А не за победена държава, оставена на милостта на червените дяволи.

Рандъл прие стратегията ѝ и макар това да не бе включено в бележките на мисията, се съгласи. Много събития се бяха отклонили от първоначалния план, но в по-голямата си част всичко вървеше в правилната посока, както и трябваше. Рандъл си спомни последния си разговор с Хари Паркс в присъствието на измършавелия Хенри Лox.

- Свободни сте да се върнете при лорд Елгин - каза Рандъл, докато ги водеше към вратата. - Задържането ви бе най-злощастното събитие в тази война.

- Благодаря ви за помощта около освобождаването ни - отвърна Хари.

- Моята роля в това е съвсем малка, така че не е нужно да ми благодарите. Хората ви чакат отвън, конете са оседлани и готови. Със съжаление трябва да ви кажа, че телата на мъртвите, общо тринайсет души, са положени в прости ковчези и натоварени на каруца, за да бъдат изпратени с вас. Уви, тленните останки на двама от хората ви така и не бяха открити. От името на Цин се извинявам за безсмислената им гибел. Те умряха преди много дни и телата им са били посипани с негасена вар, за да не се допусне зараза, но гледката е много неприятна. - Рандъл посочи към вратата. - Искрено се надявам вие и лорд Елгин да погледнете отвъд участта им към светлото бъдеще на отношенията между Цин и Запада. - Той замълча за момент. - Ако ли не, трябва да обмислите внимателно възможностите си и не се съмнявайте, че ще следя събитията твърдо от страната на Цин, за да съм сигурен, че ще изпълните своята част от сделката.

Хари запази пълно самообладание.

- Имате думата ми, че няма да пробием стените на Пекин. И че династията Цин няма да бъде свалена. Но ще ви кажа следното... - Адамовата му ябълка нервно подскочи, след което той продължи: - Британската империя е най-могъщата сила в света. Това се доказа отново в лето господне хиляда осемстотин и шейсето на бойното поле при моста Осем ли. Със или без помощта ви, Рандъл Чен, ние щяхме да победим.

Рандъл го изгледа сурово.

- Ако не бях там да ви помагам, вие и хората ви щяхте да бъдете изклани. Не позволявайте прекалената самоувереност да замъглява преценките ви. Това може да ви струва прескъпо.

- Не се съмнявам, че ще се видим отново в бъдеще - каза Хари.

- Ако ме видите отново, значи не сте изпълнили ангажимента си - направо му каза Рандъл. - И ви предупреждавам, че ще съм последният, когото ще видите през живота си.

На челото на Хари моментално изби пот и Рандъл разбра, че заплахата е попаднала точно в целта.

Хари кимна и тръгна към вратата, давайки знак на Хенри Лox да го последва.

- В такъв случай се надявам никога повече да не се видим - каза той достатьчно високо, за да бъде чут.

Рандъл откри, че отново се взира във виещите се струйки благоуханен дим, издигащи се в неподвижния въздух на спалнята. Инстинктивно усещаше, че Хари Паркс шикалкави. Британският дипломат бе казал всички правилни неща и бе поел много ангажименти, но сякаш беше воден от някакъв по-важен мотив, от някакъв друг план.

Внезапно двойната врата на спалнята се отвори и влезе Цъ Си, облечена в широка синя роба. На лицето ѝ бяха изписани гняв и безсилие. В ръката си държеше червен плик, с който посочи към Рандъл.

- Няма и три часа, откакто Хари Паркс се върна при съюзниците, а армията на лорд Елгин се мобилизира! - раздразнено рече тя. - Оставили са около хиляда души да пазят оръдията и лагера, а останалите са потеглили на север.

Рандъл веднага се зачуди дали не са тръгнали към Дзъхол, но знаеше, че той се намира прекалено навътре в планината, за да могат да се надяват да стигнат дотам преди бързо наближаващата зима.

- Къде отиват? - попита той. - Не биха посмели да атакуват Пекин.

Цъ Си тропна с крак като капризно дете.

- Тръгнали са към Летния дворец!

Веднага щом го каза, Рандъл разбра, че Хари си е мислел за това през цялото време. Той и лорд Елгин щяха да опитат да ограбят едно от най-големите съкровища на Средното царство - и тъй като то не се намираше зад стените на Пекин, нямаше да са нарушили уговорката с него.