Кристофър Райд - Последната императрица

Цъ Си разтвори дрехата му и устните ѝ докоснаха голите му гърди.

- Ще направя всичко, за да го спася. Всичко - тихо рече тя.

Ако искаше да успее да спре лорд Елгин, Рандъл трябваше да отправи предупреждение, оплискано в кръв - в края на краищата, това бе единственото, което червените дяволи наистина разбираха. Цъ Си прокара език по голата кожа на корема му и от Рандъл отново се изтръгна неволен стон.

- Мога да спася Летния дворец - каза той, като дишаше на пресекулки.

Цъ Си обхвана с длани задника му.

- Зная, че можеш - отвърна тя. - Но ще бъдеш ли в безопасност? Не искам да те излагам на риск.

- Нищо няма да ми се случи - отвърна той.

Цъ Си се отпусна на колене пред огъня и свали панталоните на Рандъл, които се свлякоха на пода. Дланите ѝ се плъзнаха по голите му бедра. Тя вдигна глава и го погледна за момент.

- Имаш много неща, за които да се бориш - рече тя. - Удоволствието, което ще ти дам сега, е само смътна представа за невъобразимото блаженство, до което ще те докарвам от тук нататък, ако успееш да спасиш най-любимото ми място на света.

Калифорния, Америка

42 км южно от Кресънт Сити

25 юли 2084 г.

16:27 ч. местно време

3 дни преди началото на мисия Ездра

Аленият „Бийч Барън“ се спусна под тъмните облаци, които бяха дошли от север много по-бързо, отколкото бе очаквал Уилсън. Яркото слънце, осветявало кабината преди секунди, изчезна и целият самолет сякаш потръпна в отговор.

Уилсън свали слънчевите си очила и ги прибра в страничния джоб на седалката. Управляваше стария си двумоторен витлов самолет, побиращ шестима души. Рандъл Чен седеше до него. Бяха излезли да полетят над Националния парк „Редууд" и се намираха във въздуха от малко повече от час. Уилсън беше решил, че няма да е зле да измъкне Рандъл от симулатора и подготовката този следобед. Една въздушна разходка изглеждаше идеален начин да се разсее от заниманията.

Двамата носеха пилотски слушалки и Уилсън натисна копчето на микрофона.

- Гледката е страхотна, нали?

Самолетът отново се разтресе.

- Да, невероятна е - отговори Рандъл и за момент звукът на двигателите изпълни ушите на Уилсън.

Летяха на север, високо над девственото калифорнийско крайбрежие. Отляво гледката се доминираше от яркосините води на Тихия океан. Отдясно се издигаха зелени, покрити с гора планини. Под тях проблясваха тесни естуари и широки речни устия, между които имаше тъмни пясъчни плажове. С всяка изминала минута турбулентността се засилваше.

- Онзи планински масив продължава нагоре до брега на Орегон, пресича щата Вашингтон и накрая се среща със Скалистите планини - каза Уилсън.

Рандъл погледна белите гребени, осеяли повърхността на океана, после се обърна към зловещите черни облаци, напредващи над хребета пред тях.

- Виж, не съм специалист, но времето май се разваля.

Според летателния план на Уилсън трябваше да се движат на югоизток, успоредно на планината Салмон, след което да продължат на запад към естуара на Кламат и да погледат „Ентърпрайз Корпорейшън“ от въздуха. В същото време прелитаха над националния парк, за да видят набързо водноелектрическата централа, използваща мощните приливи и отливи в естуара. Сега летяха отново на север, обратно към летището на Кресънт Сити, където Уилсън държеше стария си самолет от близо година.

Уилсън докосна тъчскрийна на своя „Макеър“. Рандъл беше прав, облачността се сгъстяваше тревожно бързо. Време беше да реши дали да намери друго летище, или да продължи напред с увеличена скорост.

- Нещо против да подруса малко? - попита Уилсън.

Рандъл му хвърли бърз поглед.

- Не, нямам нищо против да друса, но не съм в настроение за аварийно кацане, ако това имаш предвид. Честно казано, не мога да повярвам, че успя да ме накараш да вляза в тази бракма.

- Този самолет е класика - отвърна Уилсън и даде максимална газ.

- Надявам се, че знаеш какво правиш - приглушено рече Рандъл.

Уилсън отново хвърли поглед към своя „Макеър“.

- Спокойно. Ще те закарам до летището за по-малко от десет минути. — Той начерта пряк подход към писта 35, като поиска приоритетно разрешение за кацане поради лошото време. Цифров глас незабавно потвърди. Уилсън стегна предпазния колан и в същото време в черната сърцевина на облаците пред тях проблесна светкавица. - Ще се позабавляваме.

Рандъл също стегна колана си.

- Казах ти, че не си падам особено по самолети.

- В моменти като този няма място за страх - отвърна Уилсън. - Казвал съм ти го и преди.