Кристофър Райд - Последната императрица

Уилсън разтърка слепоочията си.

- Невъзможно.

- Всеки ден през последните две седмици данните в Дейта-Тран се променят. Информацията се преобразява в друга. Историята просто се променя . Цял екип го следи. Самата истина е.

- Ами хартиените книги? Печатните издания? Историята в тях променя ли се? - попита Уилсън.

- Променя се навсякъде с изключение на спомените ни. Можеш лично да провериш, ако искаш.

Сериозността на това, което чуваше Уилсън, рязко контрастираше с небрежната обстановка в кафенето. Никога не се беше замислял как историята може да бъде пренаписана, ако някой Надзирател се върне в миналото и промени нещо. Но той разбираше, че тъй като минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно, би трябвало да има начин минали действия и събития да бъдат пренаписани.

- Разкажи ми за Въстанието на боксьорите - каза накрая Уилсън.

Професорът избута настрани чашата си.

- През хиляда осемстотин деветдесет и осма една малобройна секта на име „Големият меч“ от района на Шандун започнала да твърди, че притежава свръхестествени сили. Говорело се, че могат да улавят куршуми с голи ръце. Мълвата за неуязвимостта им плъзнала като горски пожар из северните провинции и започнала масирана пропаганда за набиране на нови членове. Силата им се харесвала на гладуващите селяни, измъчвани от сушите и епидемиите, вилнеещи из Китай от хиляда осемстотин и осемдесета до началото на двайсети век.

- Нима е имало суша? - попита обърканият Уилсън.

- Да, близо двайсет години суша, редуваща се с безброй наводнения. И китайците обвинявали западняците, че са им донесли тези нещастия. Хранителните запаси се изчерпали и китайските селяни в стремежа си да стоварят вината върху някого с хиляди започнали да се стичат при боксьорите. Били твърди поддръжници на империята и се заклевали да убиват всеки чужденец и новопокръстен християнин, който се осмелявал да стъпи на китайска земя. Били наречени боксьори, защото практикували бойни изкуства от такъв тип и провеждали много сложни тренировки, в които участвали десетки хиляди души из цял Китай.

- И наистина ли са били неуязвими? - попита Уилсън.

- За някои се говори, че са били, но всеки боксьор, ранен от чужденците, бил наказван със смърт заради това, че не е вярвал достатъчно в мисията им - смятало се, че липсата на достатъчно вяра е причината да са уязвими. Армията на боксьорите наброявала повече от един милион души към януари хиляда и деветстотната година. Верни на задачата си, те започнали систематично да избиват всички чужденци и местни християни в Китай, принуждавайки оцелелите да се изпокрият в импровизирани крепости в чуждите посолства в Пекин. Мъже, жени и деца бивали нарязвани на парчета, одирани или изгаряни живи. По-ужасна история не можеш да си представиш.

- И защо си сигурен, че зад всичко това стои Рандъл?

Професорът го прониза с поглед.

- Защото на въпросната снимка Рандъл не е остарял нито с един ден, откакто беше прехвърлен. По онова време би трябвало да е на седемдесет, както сам каза, но не е. - Професорът говореше тихо, за да не го чуят жените на съседната маса. - Рандъл Чен несъмнено пие мъзгата на Дървото на живота. Подозираме, че същото се отнася и за императрица Цъ Си. Открихме един забравен мандарински текст от хиляда осемстотин седемдесет и трета, в който пише, че „императрица Цъ Си така и не отстъпва властта на сина си Тун Чъ. Чрез някаква невероятна магия тя запазва цялата си младост и жизненост, сякаш е двайсетгодишна“.

- И затова Китай е бил сполетян от суша - помисли си на глас Уилсън.

- Именно - отвърна професорът. - Източват Дървото на живота.

Изведнъж в стомаха на Уилсън сякаш зейна дупка.

Професор Оутър се наведе към него.

- И причината всичко да тръгне в такава лоша посока е в това, че Рандъл Чен не е Надзирателят на мисия Ездра. Надзирателят си ти, Уилсън. Лично го прочетох в свитъците от Мъртво море. Причината да работя за Г. М. е, че трябва да те накарам да се върнеш в миналото и да оправиш тази каша. Преведох текста на Ездра - от самото начало е трябвало да си ти .

Дълбока тъга изведнъж изпълни всяка клетка в тялото на Уилсън. Рандъл беше изпратен на мисия, която не би могъл да изпълни, дори и да го е искал. Той беше добър човек, това бе сигурно. Интелигентен, способен и талантлив. Но въпреки това бе напълно компрометиран, най-вече от гонещи личните си интереси хора, които го заобикаляха на всяка крачка. Уилсън разтърка лице, погнусен от безчестието на всичко това.