Кристофър Райд - Последната императрица

Изглежда Сенге Ринчен и Чарлз Гордън в крайна сметка са се сражавали рамо до рамо с Рандъл Чен. Ринчен продължил да служи вярно на Цин през следващите пет години и успял да си върне триокото пауново перо. Умрял едва през 1865 г., когато попаднал в засада на ниански бунтовници в Шандун. Гордън пък се сдобил с прочутия прякор Китайския Гордън в Англия, толкова много се прославил с делата си в Изтока. За щастие, както му бе писано, по-късно станал любим генерал на кралица Виктория и губернатор на Судан; бил убит от зулуси в Хартум през 1885 г., каквато му беше съдбата от самото начало. Явно неговата роля в новата история на Китай не беше засегнала истинския му път в живота.

След като видя снимката на Рандъл Чен от 1899 г., Уилсън вече нямаше съмнения, че наистина е той. Макар да бяха изминали трийсет и девет години, Рандъл изглеждаше точно така, както и преди - единствената разлика бе, че косата му беше доста по-дълга и я носеше вързана на опашка. Уилсън разпозна и изражението му - пасивната, но решителна физиономия, която имаше, когато е силно съсредоточен.

Г. М. седеше изправен в моторизирано легло, а на стената зад него гордо се мъдреше емблемата на „Ентърпрайз Корпорейшън“. Лицето на стареца беше бледо и изпито; бялото на очите му беше мътножълто. Бе облечен в пурпурна пижама и с алено шалче на врата. Белите чаршафи го покриваха плътно и под тях се виждаха маркучите на системата, които минаваха от бедрата му до уреда за диализа до леглото. Уилсън видя в какво жалко състояние се намира и гневът му понамаля. Трудно беше да си ядосан на човек, който е на крачка от смъртта.

Застанал до леглото на Г. М., Джаспър Тредуел беше облечен в спретнат черен костюм с алена вратовръзка, подобна на шалчето на дядо му. От другата страна на леглото стоеше Минерва Хатауей в скромна кремава рокля, с прибрана на кок коса и безизразно лице. Нямаше как човек да не остане поразен от красотата ѝ. До нея Дейвин Чан нервно си играеше с едно от копчетата на униформената си куртка.

Уилсън не беше изключил викането и ругатните, но предвид момента, просто влезе спокойно в стаята, спря при леглото на Г. М. и постави ръце зад гърба си.

- Как се чувствате, Г. М.? - любезно попита той.

На лицето на стареца се появи искрена усмивка.

- Казах им, че няма да влезете тук и да мърморите като някой глупак.

- Това не би променило нищо, нали? - с равен тон рече Уилсън. - Сега всички имаме проблем.

Г. М. кимна.

- Нека като начало да кажа, че съжалявам, задето не споделих истината с вас. Сега разбирам, че резултатите от действията ми имат ужасни последици за всички нас. - Той посочи с хилава ръка към опънатите си крака. - Не че ми остава да живея още много.

В избелелите си джинси, смачкана тениска и с небръсната четина, Уилсън изведнъж се почувства не на място.

- Мисля, че когато не получава онова, което иска, човек придобива опит .

Г. М. повдигна вежди.

- Или в моя случай, смърт.

- Понякога получаваме онова, което заслужаваме - каза Уилсън.

- А понякога не - отвърна Г. М.

- Трябваше да ме послушате.

- Има твърде много неща, които ми се иска да бях направил по различен начин.

- За мен Рандъл Чен е герой - обяви Уилсън. - Той е изиграл своята роля при контролирането на Втората опиумна война. Изпълнил е онова, за което е бил обучен.

- Но просто не си е тръгнал - добави Джаспър.

- Рандъл е добър човек, който бе поставен в ситуация, компрометираща същността му. Вие му сторихте това. Вината не е негова, а на всички вас.

- Основната задача на Рандъл беше да защити Дървото на живота - обади се Дейвин. - Това му беше казано съвсем ясно. И в крайна сметка той се е възползвал от ситуацията.

В стаята се възцари каменно мълчание.

- Единственото, което ме вълнува, е какво трябва да правим - каза накрая Уилсън.

Дейвин хвърли бърз поглед към Г. М.

- Трябва да прочетеш бележките към мисията. Те са много конкретни. От текста ще разбереш, че е задължително да те прехвърлим колкото се може по-скоро. В противен случай историята ще продължи да се променя, докато изчезнат всякакви шансове за прехвърляне.

- Четох бележките - отвърна Уилсън. - Намираме се в пълна каша.

- Данните заемат повече от хиляда страници - озадачи се Дейвин. - А ние те открихме едва преди два дни. Как е възможно да си ги прочел?

- Прочете ги - потвърди професор Оутър, показвайки с тона си, че темата е приключена.

- Знам какво трябва да направя - каза Уилсън. - Но признавам, че ме боли сърцето заради унищожението и мъката, които ще донесе тази мисия на Китай. Отвратително е, че събитията стигнаха дотук.