Кристофър Райд - Последната императрица

Уилсън погледна прекрасното ѝ лице.

- Колкото и да не ми се иска, ще трябва да отклоня предложението ти - рече той. - В момента единствено мисия Ездра е от значение.

Пекин

Забраненият град

Дворът на върховната хармония

20:45 ч. местно време

31 май 1900 г.

Рандъл Чен стоеше с ръце зад гърба, облечен във воинска роба с озъбен дракон с пет нокътя, и гледаше последните останки от залеза. Беше последният ден от пролетта и вечерта бе ясна и гореща. Най-ярките звезди тъкмо започваха да примигват в смрачаващото се небе.

Цъ Си стоеше до него, облегнала ръка на рамото му.

- Това са само триста и петдесет души - с утешителен тон каза тя. - Няма да имат никакво значение за предстоящата битка.

- Изненадан съм, че британците или американците не са били информирани по телеграфа за предстоящото пристигане на техни войници - отвърна Рандъл. - Крайно нетипично е за тях.

- Допълнителни триста и петдесет души няма да променят съдбата на нито един западняк в Пекин - каза Цъ Си. - Трябва да се придържаме към плана си и да свикаме колкото се може повече боксьори. И когато сме готови, ще унищожим веднъж завинаги всеки самозванец в Пекин.

Рандъл се обърна към своята императрица и се загледа в профила ѝ на отслабващата светлина. Дори след четиресет години тя си оставаше млада и прекрасна като в деня, когато се срещнаха за първи път. Абаносовата ѝ коса беше все тъй лъскава; кожата продължаваше да изглежда като от порцелан. Копринената дреха обгръщаше тялото ѝ по начин, който си заслужаваше да се види. Наистина беше толкова привлекателна, колкото и тогава - а в много отношения дори повече.

- Ще спечелим веднъж завинаги битката срещу злото - добави Цъ Си, като в същото време докосваше императорския печат на шията си.

Рандъл огледа пустия двор през безбройните колони с гравирани върху тях дракони, които минаваха от двете страни на стълбищата и парапетите.

- До ушите ми непрекъснато достигат слухове за все повече и повече британски и американски военни кораби, хвърлящи котва на югозападния бряг - тихо каза той. - Не би трябвало да са толкова предвидливи, че да реагират по такъв начин. Признавам, императрице, боя се, че не всичко е такова, каквото изглежда.

- Боиш се от такива неща, откакто се помня - нетърпеливо каза Цъ Си. - Ние държим всички карти, любими. Ти запали огън у хората и милиони се отзоваха на призива ти. Боксьорите ще победят всекиго - числеността им е огромна, не могат да бъдат спрени. Подобно на мен, на тях им е дошло до гуша от тези чуждестранни дяволи, които отравят земите ни, насилват народа и крадат богатството ни. - Тя потри ръце. - Най-сетне ще си платят за опожаряването на Летния дворец.

Рандъл пое дълбоко дъх. Странното безпокойство продължаваше да го измъчва.

- Фактът, че британците не бяха информирани за пристигането на собствените им сънародници, говори, че се крои нещо. В продължение на повече от четири години успешно прехващаме всичките им съобщения и досега не се е случвало нищо подобно.

Топъл ветрец подухна през огромния пуст двор и Цъ Си събра косата си на плитка и я пъхна под дрехата си.

- Ще се придържаме към плана - твърдо рече тя. - Просто се погрижи боксьорите ти да са готови. Не ме разочаровай.

Рандъл внезапно усети как мускулите му се напрягат, сякаш го бяха зашлевили през лицето.

- Ти би трябвало да се безпокоиш за грешките на имперската армия - изсъска той. - Те са виновни за това, че позволиха на ренегатите да влязат в Пекин без никаква съпротива.

Цъ Си го изгледа свирепо.

- Те ще платят за провала си, уверявам те. Некомпетентността няма да се толерира на нито едно ниво.

- Ако ме беше послушала преди пет години, нямаше да изгубим Корея от японците - остро каза Рандъл.

- Защо когато аз командвах армиите, потушихме така лесно въстанието на тайпините?

- Имах глупостта да послушам съветите на генералите ми - процеди през зъби Цъ Си. - Нямаше как да знам, че дребните бандити ще разбият по такъв начин имперските ни сили.

Рандъл се обърна с лице към императрицата.

- Казах ти още тогава, че северната армия е недохранена, зле въоръжена и зле обучена. И най-лошото, че има некадърно командване.

Лицето на Цъ Си се губеше в тъмното, но въпреки това Рандъл долови огъня в очите ѝ.

- А къде беше ти , когато ставаше всичко това? Излежаваше се тук и се наслаждаваше на удоволствията на моите наложници!