Клайв Къслър - Виксън 03

Няколко минути след осем той затвори книгата за операция „Дива роза“ и остана известно време вглъбен в себе си. Накрая уморено поклати глава.

— Моля се на Бога никога да не се стига до това — рече той тихо.

— Споделям чувствата ви — каза Де Ваал. — Но бързо наближава времето, когато гърбовете ни ще бъдат опрени до стената и операция „Дива роза“ ще бъде може би последната ни надежда да се спасим от изтреблението.

— Все още не мога да проумея какво точно искате от мен, господа.

— Само вашето мнение, капитане — отвърна Зееглер. — Ние направихме задълбочено проучване на плана и знаем какво казват компютрите относно шансовете му за успех. Надяваме се дългогодишният ви опит да ни предостави доводи за и против. Отсъдени от човек като вас.

— Мога да ви кажа, че планът е направо невъобразим — каза Фокс. — И според мен няма да сбъркате, ако добавите и „налудничав“. Това, което предлагате, е тероризъм в най-жесток вид.

— Точно така — съгласи се Де Ваал. — Като използваме чернокожата войска за внезапна атака и бързо оттегляне, замаскирана като членове на Африканската революционна армия, ние можем да отклоним международното съчувствие от чернокожите към бялата кауза на Южна Африка.

— Ще ни е нужна подкрепата на страни като Съединените щати, за да оцелеем — вметна Зееглер.

— Ще стане същото, каквото стана и в Родезия — продължи Де Ваал. — Цялата частна собственост, ферми, магазини, банки ще бъдат заграбени и национализирани. Чернокожи и бели ще се колят по улиците, хиляди ще избягат от континента само с дрехите на гърба си. Ново чернокожо комунистически ориентирано правителство ще установи деспотичен диктаторски режим и ще експлоатира собствения си народ като истински роби. Бъдете сигурен, капитан Фокс, че ако нашето правителство се срути, то няма да бъде заменено с някое, което да има демократично мислене.

— Не знаем със сигурност дали това ще се случи тук — каза Фокс. — И дори да можем да погледнем в кристално кълбо и да предвидим най-лошото, това пак няма да е извинение за предприемане на операцията „Дива роза“.

— Аз не търся морална преценка — възрази строго Де Ваал. — Казвате, че планът е невъзможен. Ще приема твърдението ви.

След като Фокс си тръгна, Де Ваал си наля още едно питие.

— Капитанът беше откровен, не мога да не го призная.

— Освен това е и прав — добави Зееглер. — „Дива роза“ е тероризъм в най-жесток вид.

— Възможно е — измърмори Де Ваал. — Но какъв избор има човек, когато печели битки, а губи войната?

— Не съм голям стратег — отвърна Зееглер, — но съм сигурен, че операция „Дива роза“ не е разрешение, господин министър. Приканвам ви да се откажете от нея.

Де Ваал обмисли думите на Зееглер, преди да отговори:

— Добре, полковник. Съберете всички данни, отнасящи се до операцията, и ги затворете в трезора на министерството заедно с другите резервни планове.

— Да, сър. — Облекчението на Зееглер беше очевидно.

Де Ваал се загледа в течността в чашата си. После вдигна поглед със замислено изражение.

— Жалко, много жалко. Операцията може би щеше да свърши работа.

Фокс беше пиян.

Ако някоя чудовищна ръка се протегнеше и изтръгнеше от пода дългия махагонов плот на бара в хотел „Пемброук“, той щеше да се просне ничком с превързаното си лице надолу. С размазан поглед видя, че е единственият посетител в заведението. Поръча си ново питие, отбелязвайки с известна садистична радост, че времето за затваряне отдавна е отминало и високият барман се притесняваше да го помоли да си върви.

— Добре ли сте, сър? — пробва предпазливо барманът.

— Не, по дяволите! — изръмжа Фокс. — Чувствам се адски отвратително.

— Моля да ме извините, но щом не ви е добре, защо продължавате да пиете?

— Не от уискито ми се повдига, а от операция „Дива роза“.

— Моля?

Фокс огледа крадешком залата, после се наведе над плота.

— Как ще реагирате, ако ви кажа, че преди не повече от три часа се срещнах с министъра на отбраната на гарата, в частния му вагон?

Устните на бармана се извиха в самодоволна усмивка.

— Министърът трябва да е някой страхотен магьосник, господин Фокс.

— Магьосник ли?

— Ами да, щом може да бъде на две места по едно и също време.

— Говорете по-ясно, човече.

Барманът се пресегна под един рафт, извади вестник и го подхвърли върху плота пред Фокс. Кимна към материала на първата страница и зачете на глас заглавието.

— „Министърът на отбраната Питер де Ваал постъпва за операция в болницата «Порт Елизабет»“.