Клайв Къслър - Виксън 03

— Попаднах в засада. Едни малки дяволчета счупиха предното ми стъкло. Щях да се отбия в местната болница, но вече закъснявах за срещата.

Де Ваал хвана Фокс под мишница и го настани да седне на един стол.

— Мисля, че ще е добре да пийнете нещо. Йорис, ще бъдеш ли така добър да се погрижиш? Капитан Фокс, да ви представя полковник Йорис Зееглер, завеждащ управление към Южноафриканското министерство на отбраната.

Зееглер кимна и повдигна едно шише.

— Предполагам, че ще предпочетете уиски, капитане?

— О, да, полковник.

Де Ваал отиде до вратата и я отвори.

— Лейтенант Андерс, съобщете на доктор Стеед, че имаме пациент за него. Струва ми се, че ще го намерите да дреме в купето си. — Той затвори вратата и се обърна с лице към събеседниците си. — А сега, едно по едно. Бъдете така любезен, капитане, да ни разкажете подробно за засадата, докато чакаме доктора.

Докторът дойде и започна да преглежда Фокс. Освен две рани, които се нуждаеха от по три шева всяка, останалите минаха дори без превръзка.

— Имали сте късмет, че тези драскотини не приличат на следи от женски нокти, иначе щеше да ви е доста трудно да обясните на съпругата си появата им — пошегува се той, докато затваряше чантата си.

— Сигурен ли сте, че нападението не е било организирано? — попита Зееглер, след като лекарят си тръгна.

— Да, не ми се вярва — отвърна Фокс. — Това бяха просто едни дрипави дечурлига. Един господ знае кой дявол ги е подтикнал да убиват напосоки.

— Опасявам се, че натъкването ви на малолетни кръвопийци не е изолиран случай — отбеляза кротко Де Ваал.

Зееглер кимна в знак на съгласие.

— Вашето премеждие, капитане, съвпада със същия жесток начин на действие при още най-малко двайсет други нападения през последните два месеца.

— Ако искате мнението ми — вметна Фокс, — зад това стои проклетата АРА.

— Косвено вината може да се хвърли върху Африканската революционна армия — потвърди Зееглер и извади тънка като молив пура.

— Половината от чернокожите момчета на възраст от дванайсет до осемнайсет години, оттук до Кейптаун, са готови да си дадат тестисите, за да влязат в нейните редици — допълни Де Ваал. — Това е един вид форма на героично преклонение.

— Трябва да се отдаде на дявола заслуженото — каза Зееглер. — Освен че е добър психолог, Хирам Лусана е също така и добър пропагандатор и тактик.

— Вярно е — вдигна поглед към полковника Фокс. — Много съм чувал за този негодник. Как така именно той стана водач на АРА?

— Сам се пробута. Той е американски чернокож. Изглежда, че е направил големи пари от международен незаконен наркотрафик. Но богатството не му било достатъчно. Мечтаел за власт и величие. Затова продал бизнеса си на френски синдикат, дошъл в Африка и започнал да организира и оборудва своя собствена освободителна армия.

— Струва ми се доста смайващо начинание за сам човек — отбеляза Фокс, — макар и заможен.

— Не е толкова смайващо, когато получаваш помощ и всичко необходимо — поясни Зееглер. — Китайците го снабдяват с оръжие, виетнамците обучават хората му. За щастие нашите сили за сигурност са в състояние да ги разгромяват непрекъснато.

— Но правителството ни положително ще падне, ако станем обект на продължителна икономическа блокада — добави Де Ваал. — Хитрият план на Лусана е да води чиста война според инструкциите. Никакъв тероризъм, никакви убийства на невинни жени и деца. Засега войските му са нападали само военни обекти. По този начин, като се прави на великодушен спасител, той може да спечели пълната морална и финансова подкрепа на Съединените щати, Европа и Третия свят. Веднъж постигне ли целите си, той ще упражни придобитото си влияние, за да прекрати всички наши икономически взаимоотношения с външния свят. И тогава краят на Бялата Южна Африка ще бъде само въпрос на седмици.

— Няма ли начин да се обуздае Лусана? — поинтересува се Фокс.

Де Ваал вдигна рошавите си вежди.

— Има само една възможност, при условие че дадете благословията си.

Фокс се вгледа в министъра с израз на почуда в очите.

— Аз? Но аз съм само един моряк на суша и фермер. Не знам нищо за бунтовническата борба. Каква полза може да има от мен Министерството на отбраната?

Де Ваал не отговори, само му подаде една книга с кожена подвързия, с големината на главна счетоводна книга.

— Нарича се операция „Дива роза“.

Светлините на Пемброук пламваха една по една във вечерния здрач. Лек дъжд биеше в прозорците на вагона и се стичаше на безброй струйки по прашното стъкло. Очилата за четене на Фокс, прилепнали върху големия му нос, уголемяваха очите му, които се местеха надясно-наляво по страниците, без нито за миг да спират. Той толкова се бе задълбочил в четивото, че разсеяно дъвчеше края на лулата си, която отдавна бе загаснала.