Клайв Къслър - Съкровище

Изведнъж ослепителен бял блясък изпълни разбитата кабина. Той се зачуди дали това не беше светлината в края на тунела, за която разказваха хората, изпаднали в клинична смърт, а после върнати към живота.

Един безплътен глас наблизо каза:

— Спокойно, спокойно.

Рубин се опита да фокусира погледа си върху някаква фигура с неясни очертания, която се беше надвесила над него.

— Ти Господ ли си?

За миг по лицето на Саймън се изписа объркване. После се усмихна съчувствено.

— Просто един обикновен смъртен, който се случи наблизо.

— Не съм ли мъртъв?

— Съжалявам, но ако изобщо мога да съдя за нечия възраст, ще трябва да почакаш поне още петдесет години.

— Не мога да се помръдна. Като че ли краката ми са приковани. Мисля, че може да са счупени. Моля… моля те, измъкни ме оттук.

— За това съм дошъл — каза Саймън окуражително. Той изгреба с ръце цели тридесет сантиметра сняг от гърдите на Рубин, докато освободи затрупаните му ръце. — Е, вече можеш да се почешеш по носа, докато се върна с лопата и инструменти за рязане.

Когато Саймън влезе отново в пътническия салон, Пит тъкмо подаваше през вратата стюардесата в ръцете на лекарите от екипа на Гейл, които внимателно я положиха върху една носилка.

— Хей, докторе, открих в пилотската кабина още един жив.

— Идвам — отвърна Гейл.

— Ти също можеш да ми помогнеш — каза Саймън на Пит.

Пит кимна.

— Дай ми само няколко минути, за да пренеса и другата от задния отсек.

Хала се отпусна на колене, наведе се напред и се огледа в огледалото. Имаше достатъчно светлина, за да види ясно отражението си. Лицето, което я гледаше, беше безизразно, с угаснали очи. Освен това изглеждаше ужасно. Приличаше на застаряваща уличница, пребита от сутеньора си.

Тя се пресегна и взе няколко хартиени салфетки от рафта. Натопи ги в студената вода, а после избърса съсирената кръв и червилото, което се беше размазало около устата й. Спиралата по миглите й и сенките за очи изглеждаха така, сякаш бяха нанесени от Джаксън Полък върху някоя абстрактна картина. Избърса и тях. Прическата й все още изглеждаше сравнително добре, така че оправи само няколкото провиснали кичура.

С отчаяние помисли, че все още изглежда ужасно. Когато Пит отново се появи, тя се насили да се усмихне, като се надяваше, че изглежда малко по-добре.

Той я изгледа продължително, после повдигна вежди и на лицето му се изписа любопитство, примесено с благоговение.

— Извинявай, прелестно създание, да си виждало някъде наоколо една стара вещица?

Очите на Хала се навлажниха и когато се усмихна, по лицето й се стичаха сълзи:

— Вие сте добър човек, мистър Пит. Благодаря ви.

— Старая се, бога ми, старая се — шеговито каза той.

Пит беше донесъл на връщане няколко одеяла, с които я зави. Той постави едната си ръка под коленете й, а другата около кръста й и я повдигна без видимо усилие. Докато я носеше по пътеката, вкочанените му крака се огънаха, той залитна и успя да възстанови равновесието си едва след няколко стъпки.

— Добре ли сте? — попита тя.

— Нищо, което чашка уиски „Джак Даниълс“ от Тенеси да не може да излекува.

— Веднага щом се завърна у дома, ще ви изпратя цяла каса.

— Къде е домът ви?

— В момента в Ню Йорк.

— Нека следващия път, когато съм в града, да вечеряме заедно.

— Това ще бъде чест за мен, мистър Пит.

— За мен също, мис Камил.

Хала повдигна вежди.

— Успели сте да ме познаете в това отвратително състояние?

— Признавам, че това стана едва когато пооправихте малко лицето си.

— Простете, че ви причинявам всички тези неприятности. Краката и стъпалата ви сигурно са замръзнали от студ.

— Това е малко неудобство в сравнение с правото, което имам да кажа, че съм държал в ръцете си генералния секретар на ООН.

Невероятно, наистина невероятно, помисли си Пит. Това беше изключително успешен ден. Да определи среща на единствените три жени, при това привлекателни, които се намираха наоколо в тази огромна ледена пустиня, в разстояние на тридесет минути, съвсем определено беше рекордно постижение. За него то значеше повече от откриването на руската подводница.

Петнадесет минути по-късно, след като Хала, Рубин и стюардесата бяха удобно настанени в хеликоптера, Пит застана пред пилотската кабина и махна на Джордино, който му отвърна с вдигане на палеца. Носещите витла зацепиха и сред облак от снежинки хеликоптерът се издигна във въздуха, завъртя се на сто и осемдесет градуса и се отправи към „Поулър Иксплорър“. Едва когато той се издигна на достатъчна височина и пое по пътя си, Пит докуцука до подгревателния агрегат.