Джон Нанс - Терористи

Капитанът натисна бутона за връзка с кулата.

— Хонг Конг кула, тук е Меридиан полет пет. Току-що още един самолет ни пресече пътя. Мина много близо. Разминали сме се само с четвърт миля. Едва не се сблъскахме.

— Разбрано, Меридиан, пред вас няма трафик.

— А преди една минута имаше ли? — настоя Дан.

— Не, сър. Нямаше… — В ефира настъпи пауза, след която прозвуча друг глас, вероятно на началник. — Меридиан полет пет, изчакайте!

Изминаха пет-десет секунди, преди гласът на началника отново да прозвучи.

— Очевидно преди малко сме получили непостоянен прекъснат първичен сигнал в тази зона, Меридиан, но компютъра ни не го е приел за валиден трафик, затова не сме ви го съобщили. Там имаме само входящ DC-10 и изходящ Глобъл Експрес.

Управление Въздушен контрол, Хонг Конг,

Международно летище Чек Лап Кок, Хонг Конг

Диспечерът дръпна началника си за ръкава.

— Две-две Зулу изчезна, сър.

Началникът погледна подчинения си.

— Къде беше той?

Диспечерът прокара пръст по екрана на компютърния радар на няколко мили пред Меридиан полет пет.

— Тук. Сигналът изведнъж изчезна.

Началникът си пое дълбоко дъх. Изчезнал самолет във въздушното пространство на Китай водеше до моментални политически проблеми, особено откакто континентален Китай пое Хонг Конг. Официално самолетът не можеше да е изчезнал, освен ако не се бе разбил.

— Видя ли го да пада?

Диспечерът поклати глава.

— Не, сър. Беше стабилен, докато не премигна.

— Ами първичният сигнал? Видя ли нещо, след като изчезна?

Диспечерът поклати глава и посочи друга зона на екрана.

— Тук беше другата цел. Нямаше сигнал от транспондера. Само първичен сигнал.

Началникът погледна към неясната цел, която подчинения му бе посочил. Това бе отразената от летящ метален обект радиовълна на радарния лъч, неусилена от електронната информация, която обикновено се изпращаше от транспондера на самолета.

Диспечерът прокара пръст точно под непостоянната цел, която този път бе отдясно на Меридиан. Той натисна копчето за усилване на първичния сигнал и изображението светна по-ярко. Ясно се движеше, косо, право към боинга.

Началникът натисна бутона за връзка със самолета.

— Меридиан полет пет, тук е Хонг Конг. Непостоянната цел отново се появи на положение три часа на неизвестна височина.

На борда на Меридиан полет пет Дан бе залепил лице на страничния прозорец.

— Нищо не виждам, Пийт!

Капитанът поклати глава.

— Да не мислиш, че китайските военновъздушни сили си играят навън? — Той натисна бутона за връзка с кулата. — Ако това е някаква военна игра, Хонг Конг, кажи им да спрат. Това е нарушение на гражданските правила.

Гласът на началника дойде веднага.

— Нямаме яснота по въпроса, Меридиан. Освен това имаме изчезналия бизнес джет, който беше пред вас. Имали ли сте някаква връзка с Глобъл Експрес две-две Зулу?

Първият офицер и капитанът си размениха погледи.

— Това е странно. Какво мислиш, че се е случило с тях? — обърна се Дан към Пийт.

В следващия момент гласът на началника прозвуча отново. Този път той говореше бързо и напрегнато.

— Меридиан, изгубихме целта. Ще уведомим военните ни.

— Дан, провери числеността на военноморските ни сили в Тайван, за всеки случай.

Вторият пилот протегна ръка към куфарчето си и извади съответния наръчник. Той го отвори на необходимата страница и намери търсената информация. Дан тъкмо вдигаше поглед от нея, когато светът избухна, превръщайки се в невероятна експлозия с ужасна, ослепително ярка светлина. Тя заля кабината и прободе очите му, блъскайки го назад към облегалката и причинявайки му нечовешка болка. Неимоверен, агонизиращ вик се изтръгна от мъжа в лявата седалка. Самолетът потръпна от лека ударна вълна.

Очите на Дан горяха. Той не беше в състояние да ги отвори. Болката бе непоносима. На мястото на зрението му имаше безкрайно бяло поле.

— Пийт? Добре ли си? — попита вторият пилот.

От лявата седалка се изтръгна още един пронизителен гърлен вик. Дан протегна ръка, за да докосне капитана си. Той усети как тялото на Пийт Каваноу се отпусна тежко наляво.

— Пийт? Пийт? Кажи нещо!

Той напипа щурвала пред капитана. Ръцете му не го държаха.

— Пийт? За бога, отговори ми!

От лявата седалка не дойде отговор.

Гласът на началника на кулата в Хонг Конг настоятелно питаше в слушалката какво са видели. Дан искаше да отговори, но съзнанието му бе напълно объркано. Очите му горяха от болка като два живи въглена, капитанът му не отговаряше, а самолетът летеше, оставен без управлението на двамата си пилоти.