Джон Нанс - Терористи

Робърт стоеше точно до вратата на кабината.

— Докторе, вторият пилот… каза, че не вижда. Има нужда от помощта ви.

Греъм Таш вдигна поглед.

— Само секунда.

Маккейб кимна и се върна в кабината.

Лекарят погледна жена си.

— Дръпни се!

— Дръпнах се! — отговори Сюзън.

Тялото на Пийт се изви. Греъм хвърли електродите на дефибрилатора на земята и сложи стетоскопа и се приведе над гърдите на капитана.

Лекарят се изправи и поклати глава.

— Продължаваме.

Сюзън Таш веднага възобнови сърдечния масаж. Съпругът й скочи на крака и забърза към кабината.

— Дайте да видя очите ви! — кратко каза Греъм.

Дан вдигна глава в посока на гласа му.

— Толкова много ме болят, че не знам дали ще мога да ги отворя.

Таш се наведе и постави палец така, че да отвори лявото око.

— Опитайте се да отпуснете клепача, ако можете.

— Ще опитам. О-о-о! Светлината! Ужасно е!

Греъм пусна клепача.

— Съжалявам. Ще се опитам да намеря някакво болкоуспокояващо веднага щом мога. Трябва да се върна при капитана.

— Как са очите ми?

— Не знам. Не са толкова зле колкото е капитана. Били сте заслепен от нещо. Поражението е вътрешно.

Лекарят тръгна към вратата на кабината, но ужасната настоятелност в гласа на Дан го спря.

— Колко време ще ми трябва да се възстановя? — попита той.

Греъм Таш сви рамене.

— Не знам. Няколко дни може би.

— Докторе — започна вторият пилот, — с горивото, което имаме, не разполагаме с дни. В най-добрия случай — около осем часа.

На борда на Меридиан пет, в полет.

Западно от Хонг Конг,

13 ноември — ден втори,

1:15 вечерта, местно време/1715 Зулу

Когато Рик Барнс видя, че изнасят тялото на капитана от кабината, той бавно се надигна от мястото си в първа класа. Директорът на Меридиан еърлайнс най-сетне превъзмогна уплахата си, насили се да остави блъди мерито си, да стане и да предложи помощ на жената в жълтата рокля, която правеше сърдечен масаж на капитана. Изпълнителният директор се молеше тя да не приеме предложението му, тъй като никога не бе минавал курс по първа помощ.

Брита помагаше на Сюзън. Стюардесата вдигна поглед и се усмихна.

— Благодаря ви, господин Барнс. Ако помогнете, аз ще отида да видя как е вторият пилот.

Рик коленичи и загледа капитана за признаци на живот, опитвайки се да изглежда невъзмутим.

— Добре — каза Сюзън Таш, — можете да ме смените за следващата серия. Две… три… четири… пет… — Тя броеше, докато помпаше гърдите на Пийт Каваноу и броеше.

Сюзън се премести към устата му и махна на Рик Барнс да заеме позиция над гърдите на капитана, задържайки пръст към него да изчака.

— Сега — каза тя и се изправи.

— Какво да правя? — попита Рик.

Сюзън го погледна, като че бе загубил ума си.

— Не можете ли да правите сърдечен масаж?

— Ходих отдавна на курс — излъга той, но тя вече го бе избутала настрани, за да възстанови масажа и броенето.

— Две… три… намерете стюардесата… четири… пет… и й кажете да дойде… или да изпрати друга… шест… за да ме смени.

Рик се изправи, а Сюзън отново се премести към устата на капитана. По уредбата прозвуча мъжки глас, който повторно помоли, ако сред пътниците има пилот, да се обади. Съобщението едва достигна до съзнанието на изпълнителния директор. Защо? Един не стигаше ли? Още летяха, значи явно бе останал поне един пилот.

— Бихте ли побързали, моля! — сопна се Сюзън.

— Да, извинявайте. — Рик тръгна бързо към стълбите, които водеха към кабината. В същия момент единственият стюард на борда изскочи на пътя му и замръзна, разпознавайки директора.

— Господин Барнс, вие пилот ли сте?

Рик изсумтя и поклати глава едва ли не обиден.

— Не. Но търся стюардеса, която да смени жената в жълтата рокля. Тя прави сърдечен масаж.

Бил Дженкинс видя капитана на пода. Той мина покрай Рик Барнс и изтича до госпожа Таш.

— Аз съм Бил Дженкинс, стюард съм. Какво се е случило?

Тя поклати глава.

— Някакъв взрив. Губим го, Бил.

Стюардът вдигна поглед точно когато Брита се появи. Той бе напълно неподготвен за информацията, която тя набързо му даде.

— Намери ли някой пилот? — попита старшата стюардеса смаяния си колега.

Бил поклати отрицателно глава.

— Повторих съобщението три пъти. Казах го дори на китайски. Нищо.

Брита потърка чело.

— Трябва да има някой. Опитай пак. Търси някой с каквото и да е обучение в авиацията, със или без разрешително, валидно или с изтекъл срок. Все едно.